На вратата беше Алекс.
-Здравей. Ами аз....дойдох за..... Май забравих топката на Джакс в теб. Ще ми я дадеш ли?
-Извинявай, но не си ми давал топката му.-казах и се усмихнах.
-Оу.. съжалявам. Явно съм се объркал. Е, ще се видим утре, принцесо.
-Защо ме наричаш така?
-Как?
-Ами принцесо, красавице?
-Не ти ли харесва? Ако искаш ще те наричам грозното патенце?-каза и се засмя а аз се намръщих.
-Както и да е. Наричай ме както искаш.
-Нарищам те така защото си красива ;)
-Благодаря. Аз ще трябва да тръгвам, защото една приятелка е тук и ме чака. До утре!
-Оу добре. Чао. До утре, красавице.
-Чао, мили! 😂😘
Щом той ще ми говори така, и аз мога. След като затворих вратата отидох при Хриси.
-Кой беше?
-Алекс
-И....?
-Помислил е че е забравил топката на Джакс в мен.
-Даде ли му я?
-Не е в мен.
-Как така?
-Ами така, просто не ми е давал никаква топка.
-Криси, аз мисля че е дошъл само да те види, а това с топката е само извинение.-каза тя и ми намигна, а аз се ухилих.
-Дали? Наистина ли? Хриси мисля че си падам по него?-усмихнах се засрамено.
-Виждам-каза тя и започна да се смее- Познавам те много добре!
-С него че чувствам в безопасност. И някак странно.
След като с Хриси си поприказвахме още малко, тя си отиде а аз отидох да си приготвям вечеря.
Гледната точка на Алекс:
Незнам защо отидох в Криси. Изпитах желание да я видя. Мисля че я харесвам и се надявам и тя мен. Това с топката незнам как го измислих. Беше просто късмет че тя не се досети. Нали? Като влязох вкъщи сестра ми веднага изкочи пред мен и започна да ме разпитва.
-Къде беше?
-Да питам нещо съседката.
-Коя съседка?
-Какво искаш?
-Да знам къде беше.
-И какво ти пука?
-Ами изглеждаше днес странно, по весел от преди, след смъртта на татко и мама не съм те виждала толкова щастлив.
-Бях при Криси и може ли да поговорим?
-Коя е Криси и разбира се! :)
Отидохме в хола и започнах да й разказвам как изглежда Криси на колко е и какво чувствам когато съм с нея.
-Брат ми, мисля ще мога да ти помогна! 😉
-Как точно?
-Просто ще се запозная с нея, мисля че е готина, с нея ще станем добри приятелки и ще й ръся хубави приказки за теб. Съгласен?
-И още как! Благодаря ти много, Дани!
-Защо нищо братко! Искам да се запозная с нея час по скоро, но трябва да се оправя за утре за училище. Ъххх ти си късметлия! Сега си 12 клас и завършваш, аз 10 клас! Още 2 тъпи години-каза тя и изпъшка сякаш е мъкнала от 1 до 7 етаж Джакс на ръце сама. Това куче наистина е много тежко. Сега се замислям дали не му направя една диета. 😂
Отидох в кухнята да направя нещо за хапване, но установявам, че хладилникът е празен и решавам да ида до магазина за нещо. Казах на Дани че излизам до магазина и тръгнах. Като излязох от блока видях Криси също да излиза и я изчаках.
Гледна точка на Криси:
Като се навечерях реших да отида да изхвърля боклука. Облякох се, взех си телефоно и ключовете и излязох. Като излязох видях Алекс и той мен също. Алекс се спря за да ме изчака.
-Явно ще се виждаме доста често-каза и се засмяхме.
-Май да. На къде така? На среща?😂
-Нееее-казва бързо- Отивам до магазина, а ти?
-Да хвърля боклука.-Искаш ли да дойдеш с мен...за компания
-Добре, само да го изхвърля-казвам и вдигам чантата за да я види и тръгваме.
Като го хвърлих се запътихме към супермаркета.
-Дани иска да й купя шоколад, ела.
-Дани е гаджето с което живееш?
-Пффф, не! Глупости! Това е сестра ми с която живея.
-Оооо °о° 😂
-Ами искаш утре може да се запознаете, ако искаш ела у дома след училище. Може и да учим двамата. Не струвам по математика, ще ми помогнеш ли?
-С удоволствие! - незнам защо казах това, но се изчервих при мисълта че почти цял ден отново ще съм с него, а той ми се усмихна мило.
След близо 20 минути вече бяхме пред блока и по-точно на моя етаж пред вратата ми.
-Е чао, може утре сутринта да се чакаме пред блока и да отидем заедно на училище, какво ще кажеш?-каза той и се почва зад врата.
-Супер!
-Ще взема и Дани да се запознаете.
-Добре, нямам търпение! 😎😋
-До утре. -каза той и рече да ме прегърне но аз го целунах по бузата. Той се усмихна, а аз почувствах че бузите ми горят. А той се засмя по-силно.
-Още по сладка си с червени бузки-каза Алекс и ме ущипа по бузата.
Засмяхме се и влязох вкъщи. Оправих си леглото и легнах с усмивка на лице.
YOU ARE READING
Любовта идва неочаквано
RomanceАз съм Кристина Иванова. На 17 от България. Последна година в училище. Винаги самотна в училище, но с най-добра приятелка извън него. Може да нямам много приятели, но това не значи че това ще си остане винаги така. Дали ще си намеря още приятели? Да...