Любовта идва неочаквано

15

След 3 години.

Г. Т. Кристина.
Минаха цели 3 години, лято е. С Алекс още сме заедно. От 2 години живея в Алекс и Дани. Моят апартамент за сега стои празен. За по напред ако с Алекс си имаме мъничета ще се преместим там. Всъщност ние ще имаме. Бременна съм във 2 месец, но Алекс не знае. Мисля тази вечер да му кажа. Той ме покани на вечеря в 19 часа.
Сега е 18: 30. Облякохме се, да с Алекс се преобличаме в една стая. Гримира се малко и си оправих косата. Бях готова 17 минути по рано и нямаше какво да правя. Обадих се на Хриси. Говорихме си 15 минути и затвориме защото тя ще храни Никола. Да, тя вече е майка. Омъжи се за едно момче Иван. Хубава двойка са.
Вече стана време и Алекс каза да тръгваме. Взех си портмонето набързо сложих си в него телефона и тръгнахме.
Отидохме на някаква полянка. Беше сложил одеало на земята и свещи, имаше и кошница.
-Това е страхотно! Обичам те Алекс!
-И аз те обичам, мила. -каза той и ме прегърна и хвана в ръцете си лицето ми. Целуна ме по челото и седнах ме на земята. След 30 минути гледахме залеза гушнати. Той пусна на телефона си бавна музика и ме покани на танц. За смях се и станах. Тогава той извади от, джоба си малка кадифена червена кутийка. Коленичи на едното коляно и ме погледна.
-Криси, ти си моето цвете, моето злато, моето всичко! Ти беше до мен в добро и лошо досега, беше с мен навсякъде, по всяко време. Беше до мен, когато имах нужда от някой. Ще се омъжиш ли за мен?
Вече плачех.
-ДА! -извиках аз.
Хвърлих му се на врата и го целунах. Седнах ме на одеалото и се гушнахме. Отделих се от него и го погледнах. Сега трябваше да му го кажа.
-Алекс?
-Да?
-Трябва да ти кажа нещо.
-Какво има?
-Алекс, бременна съм. Във 2 месец съм. -той седеше и ме гледаше.
-Алекс? Какво ще кажеш?
Той скокна и ме прегърна силно. После ме завъртя.
-Ти ме направи най-щастлия човек! Какво мога да кажа? Обичам те!!!!