Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔

"13 ноември"

Това е най-първият ми разказ. Не съм много доволна от резултата. Но ми е простено, бил е едва началото на "кариерата" ми като автор. :))

• • •

Брой думи: 1772

– Разкажи ми за сънищата си.

– Не сънувам.

– Никога?

– Е, може би понякога, но са само кошмари...

– Добре, тогава бих искал да ми кажеш за тях. Разкажи ми за най-лошия кошмар, който някога си имала.

Тя спря. Даниел просто стоеше в същата позиция като преди няколко секунди и не каза и дума повече. Тя изглеждаше ужасена. Психологът я наблюдаваше съпричастно.

Г-н Стоунър, Джеймс Стоунър, бе четиридесет и пет годишен мъж, чиято работа е да помага на хора с психични проблеми. Роден в Дъблин, се бе преместил в Лийдс преди няколко години заради смъртта на съпругата си. Той не искаше да си спомня за нея всеки един ден до края на живота си, знаейки, че тя няма да бъде там за него в нито един от оставащите му дни. Дори изгори вещите ѝ и продаде къщата, където бяха живели в продължение на дванадесет години. Но не можеше да забрави как се запознаха – като студенти на един от рокконцертите в града им през лятото. И четири години по-късно се ожениха. Родиха им се две деца. Момчето – Джош Стоунър – почина в катастрофа на двадесет години. Докторите бяха казали, че ще се оправи и дори се подобряваше с всеки изминал ден. Но на 13 ноември 2014 година си отиде само седмица преди двадесет и първия му рожден ден и седмица след операцията.

Дъщерята, Анита Стоунър, бе студентка в университета Кеймбридж. Тя живееше в общежитие, но често се прибираше, за да види баща си в Лийдс. Почти всяка събота правеха барбекю за двучленното си семейство. Щеше да е страхотно, ако Патриша и Джош присъстваха също! Патриша бе името на красивата му съпруга. Някога той често й повтаряше, че тя е най-красивата жена на света и никой никога не би могъл да я замени...

След смъртта на най-близките му хора, Джеймс все още имаше воля за живот и не се предаваше дори и в най-трудните си моменти. Преди сполетялата го трагедия той бе професор по психология в Кеймбридж, но когато загуби половината си семейство, внезапно реши да помага по друг начин на хората и да променя живота им към добро. За целта се обърна към практиката. Преди това не знаеше колко много нещастници има по Земята. Не осъзнаваше колко много страдат хората, но когато съдбата го застигна, болката се настани в душата му завинаги. Думата „болка" не напускаше съзнанието му дори и за миг. Не му беше лесно да остане силен и да бъде опора на дъщеря си. Но някак успяваше, защото бе интелигентен човек и разбираше и нейната мъка...