Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔

"Лунният крадец"

В детската стая – опушена в тъмносиньо, луната се прокрадваше в мрака с ярката си кристална светлина. Навлизаше през широко отворените щори и оставяше хоризонтални ленти върху стената срещу прозореца.

На страничната спрямо прозореца стена се бе облегнала малка секция. На нея хаотично бяха разположени най-различни предмети: колекция от кросови мотори, сглобен 3D пъзел на Тадж Махал, красива вила, изработена от клечки, а малко по-нагоре по рафтовете – съвременна художествена литература, главно поредици от фентъзи романи.

На леглото, срещу осветената на лентички стена, спеше десетгодишно момче. Сънят му продължаваше още от късния следобед. Изражението му издаваше спокойствие. Но горещината, разливаща се в тялото му, го събуди. Чувстваше се замаяно, а температурата му не спадаше. То полежа, без да шава, загледано в лентите по стената срещу него. Остана така дълго време. Скоро дишането му се забави и отново се унесе в дрямка. Но рязко отвори очи. Вниманието му се върна върху осветената стена. Бялата светлина започна да премигва в оранжево.

Хлапето се извъртя рязко към прозореца, но не се изправи. Сините му тъмни ириси разкриха нюансите си на лунната светлина. След миг стана набързо от леглото, като се свлече на земята до него. Изпълзя до ъгъла зад стената и пързулна гръб нагоре, без да се отлепя от нея. Момчето подаде глава иззад ръба и надникна през прозореца, а това, което видя, накара дъхът му да спре за миг: семейният им миниван седеше все така паркиран пред гаража им, но имаше нещо нередно в цялата картина. Аварийните светлини на автомобила мигаха – защо ли не се чуваше алармата? Вратите на колата бяха отворени, а на шофьорското място се бе вмъкнал човек. Наведен, ровеше из вещите на собственика. Върху тавана на колата лежеше оръжие.

Детето обмисляше да събуди родителите си и да им каже за крадеца, но бе твърде уплашено, за да мръдне от мястото си, затова само наблюдаваше.

Тогава крадецът излезе от колата и взе оръжието. Погледна нагоре към прозореца на момчето. То светкавично се скри зад ъгъла и се долепи до стената. Сърцето му щеше да изхвръкне, заради превзелия го ужас.

След миг забеляза червена точка да се мести хаотично по раираната стена, докато не се спря точно срещу него.

14.01.2018

Авторска бележка:
Ето и първата ми творба за 2018-та година. Надявам се да ви допадне! Не съм много добра в описването на екшън сцени, но поне опитах, а това е даже и първият ми такъв опит (макар и с не много екшън), представен в миниатюра.

Как е творчеството през новата 2018-та при вас?