Из Тихите Кътчета На Малкия Град ✔

Нека не бъдем сексисти, м?

Послепис: Ето го и първия one-shot за 2019-та. Малко със закъснение от вчерашния празник, но все пак...нещо е. Надявам се да ви хареса! Очаквам мнението ви с нетърпение!

 Добавила съм песента, която аз си представях, че звучи в клуба. Може и за нея да кажете дали ви допада, да споделите с мен и други от този стил. 

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Клубът в края на града, близо до гарата, тази вечер бе пълен. Тук обикновено се навъртаха млади хора, които искаха да разпуснат малко след работа или пък ако са се върнали в малкия град след дълга седмица-две в университета.

Работници пиеха бира на бара. Група непълнолетни хлапета играеха билярд на две от малките маси, а няколко двойки, млади мъже и жени – дартс. Забавляваха се.

Някои хора пък бяха избрали мястото, за да се съберат с приятели, да пият по нещо и да си поговорят.

Светлините в клуба бяха приглушени, а бавната, но ритмична музика обикаляше с грация всичко и всички.

Моника и Даниела с уверена крачка влязоха в клуба. Няколко любопитни погледа се насочиха към тях, но двете момичета продължиха интересния си разговор оживено, без да обръщат внимание на странични неща.

Билярдната маса в дъното бе заета от двама чаровни млади мъже. Щом познаха девойките, побързаха да ги поканят да се присъединят към тях.

– Една игра? – попита този с очилата и се усмихна многозначно. – Но този път нека не бъдем сексисти, м?

Моника и Дани се засмяха при спомена от последната им среща със сладурите – Калоян и Теодор. Двете кимнаха в съгласие.

– Ние черпим. Честит Свети Валентин! – каза Тео и отиде да вземе още жетони.

Моника обиколи масата, докато Калоян все още преценяше удара си. Тя разхождаше пръсти по билярдната маса, като едва докосваше повърхността. Дългите ѝ нокти тракаха по дървото небрежно. Шарените очи на Кало се отклониха от целта и надникнаха над рамките на очилата, точно към тънките пръсти на Моника. Следеше ги съсредоточено.

– Калояне, айде удари я тая топка, че да те бия и да включим момичетата в играта, най-после, мамка му! – Теодор се бе върнал изненадващо бързо.

Изглеждаше нетърпелив.

– Как ще се разпределим? – Дани попита, докато сядаше на диванчето до масата.

Моника подхвърли монета към Тео и кимна към нея, като го подканяше нещо, което той бързо схвана.

– Добре, Мони? – той скри ръце зад гърба си.

– Ляво.

– Не си с мен. Дани ти си ми партньор за вечерта.

Калоян бе вкарал две топки. Оставаше му черната. Бе се прицелил точно в нея и в момента, когато влезе в джоба, мъжът се изправи наперено и важно намести очилата си.

– Супер! – прилив на адреналин премина през тялото му.

Тримата му приятели го изгледаха объркано.

– Щом играя с Моника, отсега сте изгубили – каза той и се засмя на шегата си.

Дани го бутна закачливо.

* * *

Около масата на четиримата младежи се бяха събрали няколко любопитни хора, които нямаха търпение за предстоящия край на, оказалата се доста интересна и успорвана, игра.

Калоян застана на късата страна на билярдната маса, където, близо до джоба, се бяха настанили удобно последната им топка и черната, на съвсем малко разстояние една от друга. Кало сложи пръст между двете, малко повече към цветната.

– Ето тук искам да удариш.

Изстрелът се падаше на Моника, която седеше точно срещу мъжът, прицелила се съсредоточено в показаното ѝ място. Без да помръдва с тяло, несъзнателно отмести поглед малко по-нагоре по това на Калоян.

– Изчакай малко...

Той изтича до Мони и се наведе до лицето ѝ.

– Ако сложиш брадичка над щеката – Кало придърпа нежно с пръст брадичката ѝ по-близо до неговото. Моника усещаше дъха му по кожата си. – Ето така – мъжът се изправи, върна се в другия край на масата срещу момичето и отново сложи показалец между двете топки. – ...ще ти е по-лесно да откриеш целта. Искам силен удар!

Сивите очи на Моника за миг се спряха на тези на Калоян, а после бялата топка се сблъска в другите две с неочаквана сила. Мъжът отскочи леко назад, сложил ръце пред чатала си, защото му се бе сторило, че бялата ще отскочи от масата и ще го удари.

Публиката им ги дари с шумни овации, все едно беше истински турнир на професионалисти.

– Ето това е удар! – извика Калоян и изтича при Моника.

Поздравиха се с ръце, а в следващия момент се прегърнаха силно.

Мъжът с очилата не усети кога е притиснал устните си страстно в тези на момичето.

– Ауу... – Теодор започна да ги подкача, но те не му обръщаха внимание.

Даниела погледна Тедо игриво.

– Ще отида за бутилка вино. Какво да бъде?

15.02.2019