[Ereri Yaoi] I Love You!

12.

**Ерен**

Мина цял месец. Ливай все още не си спомня за мен и за това, което правехме преди месеци. Явно е най - добре. Явно е по - добре никога да не разбира. Заради мен щеше да загине, да загине! Явно аз съм по - опасен за него от титаните. В момента дори се бием с тях, а аз съм толкова отвеян дори не забелязвам колко титани съм убил. Или нещо друго просто всичко му е толкова еднообразно. Когато видя Ливай сърцето ми бие лудо, но и когато го видя се сещам как за малко не го убих с моята любов. В момента имам смесени чувства в момента. В момента чувам и един глас. Кой вика...Викат ми името, но не разбирам защо. Накрая разбрах, че има три титана зад мен почти са ме стигнали, но ми е все едно. Унищожете ме...Щях да приема да ми изядът ръцете или тялото, но и не ми хареса когато за малко не откъснаха ръката на Ливай. Тогава погледа ми се промени. Вече бях ядосан затова използвах останалият си газ, за да убия титана и да го спася, но някак щом го направих. Охладнях...Стана ми студено, когато видях Ливай отново...Защо съм му? За да го наранявам ли? Накрая след време се качихме на конете и тръгнахме към щаба.

-Ерен! Ерен! -Чух гласа на Армин.-Ерен!

-Моля какво?-Разтърсих глава и отворих очи, като го погледнах. Не ми е добре - Какво има Армин?

-Какво така какво?-Изгледа ме притеснено и доста странно. - Титаните за малко не те изядоха, а ти толкова странно се държеше. Все едно ти бе дали ще ги убиеш или не?

-Не ми харесва как стои това Ерен? Какво ти има? Не ми казвай, че си си одарила прекалено силно главата!?-Жан който беше до мен.

-Нищо ми няма! Всичко е наред!

- Не мисля, че е така. Видяхме те как избиваше титаните. Не ти пукаше особено, не ни чуваше, само си летеше, като волна птичка.

-Това е ужасна шега хора. Просто бях ядосан това е.

-И колко ядосан Ерен!? Ядоса се само когато за малко не изядоха крака на капитан Леви! -Микаса ме изгледа сериозно.

-Няма значение не ми задавайте въпроси!

Не искам никакви въпроси. Не ме интересува вече. Любовта ми е загубена и то отдавна има ли смисъл да живея. В момента съм само оръжие, което се използва. Това е така нали? Да така е и то напълно. Аз съм машина, а машините нямат чувства. За какво ми е любовта...За една машина няма дума на име ,,лобов".