[Ereri Yaoi] I Love You!

21

••Ливай••

Мина седмица откакто Ерен се върна. Доста се бях притеснил за него, но ето го сега поне вече е тук, а когато се сетих какво съм му говорил ми беше странно и гадно. Ох. Бях толкова изнежен. Ъх...Трудно приеха Ерен отново като доста му се ядосваха, особено Микаса. За малко не се сбиха, но толкова време мх...Ерен се държи толкова странно, но може би и аз. Последните месеци ми е доста странно и ми е доста лошо. Корема ме болеше и исках да ям повече. Не разбирам защо, а той толкова ъх прекалено внимателно започна да се държи, а другите просто ме изнервят. Напоследък изобщо не съм доволен каквото и да стане.
А в момента бях навън на въздух като се облегнах на едно дърво да си отдъхна. Не разбирам нищо.

-Капитане? - Чух гласът на Ерен и леко го погледнах. - Капитане...

- Да Ерен какво има?

- Как се чувствате? - беше леко усмихнат като дойде и седна до мен. - По добре ли сте вече?

-Доцре престани. В последно време си прекалено мил и ме дразниш. Всички ме дразните какво има? - Недоволно го попитах.

- Ами...-Беше се видимо притеснил заради едно нещо. - Да така е, притеснен съм, но по - скоро това е догатка.

- Какво има? - Нацупено го гледах, но си признавам, че ми е по - леко и по - пирятно, че отново е тук.

-Ами...може ли да вземете и да изпробвате ето това - Подаде ми едно нещо, но когато го видях наистина щях да го ударя. - Моля ви. Наистина много.

-Искам да те накарам да го лапнеш -недовален го гледах какво прави, но го взех. - Това е невъз...мож...но - но наведох глава леко. - нали?

-И аз така си мислех, но с тези симптоми. Моля ви -леко тихо се надигна и подаде ръка към мен. - Искам да съм сигурен, че това не е истина...Защото...- Беше видимо притеснен, но го видях и как започна да трепери. - Аз...аз...

- Ой не се насилвай хлапе -Недоволно му хванах ръката и се изправих, но и аз притеснен - Сега ще видя. Притеснено ми е и на мен.

Леко се спогледахме, като вятъра започна да духа по - силно и заради това започнах да треперя, но после го усетих как ми слага якето си на мен и затова обърнах глава и порозовях, като тихо тръгнах да не ме гледа така. Когато те качихме горе започна да се стъмва, напоследък доста по - рано започна да се стъмва.

- Ако наистина това е невъзможна ще те откъртя да знаеш Ерен.

- Да да и аз на това се надявам, защото ами няма как да го обясня, а така всички ще разберат.

- Тихо там! - извиках му, но не прекалено много като треперех. - След малко идвам.

••Ерен••

Надявам се, че това не е истина. Наистина се надявам, на това, но...Вече не знам какво да си мисля. Внимателно го гледах как се отдалечава от мен, а щом влезе в стаята веднага я затвори пред лицето ми.

-Ам...Ка...капитане.

-Стой отвън!

- Както кажете.

Не това имах предвид исках да съм в стаята! Обаче седнал долу на земята и затворих очи...

...

След време се събудих и беше станало още по - тъмно.

- Моля?

Бързо станах като почуках по вратата.

- Капитане...Капитане!

Стиснах зъби като бутах вратата, но скоро бях на път да я разбия, но бързо се спрях защото видях, че той я отваря и веднага се спрях.

- Капита...не.

Леко го гледах, а очите му бяха леко насълзени и бе свел глава. Стиснах зъби и веднага го хванах за раменете.

- Наистина...това ли е?

-Кх...проклетник.

Леко тихо го каза като не искаше да ме погледне, но ясно видях как падат сълзи от лицето му на земята, а заради това и моите се насълзиха.

- Не може...не може това да е истина.

Бях тих, но и малко разочарован...Знам, че трябва да съм радостен, но в нашият случай. Не мога да бъда такъв.

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••

Леко технично си взех нов телефон •3•
И забравих, че имам латпад. Така че мда. Вече съм тук.
Ама имам и домашни и такива нещо, но главно съм свободна и ще видя да ти завърша последните 10 книги които съм почнала. Без това за Моето малко пони