[Ereri Yaoi] I Love You!

13.

**Ерен**

Разхождах се из базата. Трябваше да чиста естествено, но ми беше и толкова еднообразно. Капитана ми липсва. Моят Ливай ми липсва и то доста. Защо стана така? Защо? Не разбирам. Бях леко натъжен, но и продължих без да обеля и дума. Това продължава няколко седмици, но вече ми е все едно. Скоро обаче Армин дойде.

-Ерен.

Не му отговорих. Ако отново ще се държи така и ще пита какво ми има, по - добре да не си правя и труда да отговоря. Продължих с чистенето, а той непрестанно да ми вика името.

-Ерен!-Поставих ръка на рамото ми и извика.-Ерен моля те не ме игнорирай!

-Какво има Армин. Зает съм.

-Имаш задача.

Задача ли? Каква задача? Обудих, че защото обикновенно нямах. Погледнах го и въздъхнах и се обърнах  към него.

-Каква задача?

-Ерен моля те не само за задачи или каквото и да е да ни отговаряш. Притесняваме се, а и си доста мълчалив и странен.

-Армин не ми се говори за това! Престанете с това вече е дразнещо. Просто кажете задачата.-Добре, че капитана го няма иначе ще пита, защо спорим, а и нямаше да издържа да го гледам, все едно дали в очите или не. Липсва ми и то много. Въздъхнах. -Просто кажи какво има Армин.

-Просто се притесняваме...Ш имаш да вземаш една пратка. -Доде ми адреса. - И кога да го взема?

-По възможност сега.

-Добре...благодаря Армин.

Взех листчето и тръгнах, като взех коня си и се запътих натам. Чудно каква ли е пратката? Явно още неща за чистене или пък уреди и неща за поправката на 3Д уръжията? Е каквото и да е трябва да го взема. Мина известно време докато пристигна. Минах покрай един ресторант, е на мен ми приличаше де. Нямам си понятие от тези неща. Отидох в една къща, а там ме чакаше един човек.

-Ерен Йегър?

-Да аз съм...Дойдох за пратката.

-Ектествино естествено...Ето я тук.

Взех я и благодарих на човека, като тръгнах. Обаче видях нещо странно. Микаса? Чакай Микаса? Какво прави тя пък тук? Стана ми любопитно и затова я проследих. Тя влезе точно в този ресторант или както и да и там, но се изненадах, когато видях с кой се среща.

-Не не не...Невъзможно...Ли...Вай.

Ливай. Моля как е възможно това? Какво става тук!? Тя седна на една от масите. Добре, че са пред прозореца, но трябва да внимавам, за да не ме видят. Какво си говорят? Защо са заедно!? Има нещо сбъркано тук. Гледах ги как говорят и това сигурно ви отне половин час. Така и така не мръднах. Заедно ли са? Очите ви леко се насълзиха, а сърцето ми се разби, когато видях Ливай да се доближи до ухото й, каза й нещо, а тя се изчерви и леко се сви. Какво друго може да е освен ,,обичам те"!? Не издържах и изтичах, качих се на коня и се върнах в щаба. От там направа влязох в стаята си  и заключих вратата, като паднах на леглото и не можах да спра сълзите си. От кога капитана и Микаса излизат!? Това не е редно това не е редно! Аз обичах Ливай защо сега е така!? Защо защо този свят ме мрази!?

-Защо!? Защо аз не мога да съм с него?

Стисках възглавницата и се завих през глава. Не мога повече. Това стопи сърцето ми.
Скоро чух чукане на вратата.

-Ерен. Ерен добре ли си?

Отново Армин. Този път му отворих. Не мога да живея вече и ми е все едно.

-Ерен...Защо плачеш?

Изгледа ме така изненадано, но и мило. В главата ми хрумна лоша идея да Армин. Съжалявам. Заключих вратата и бутнах Армин назад.

-Армин...съжалявам.

-За кое Ерен?-Беше се леко уплашил - Ерен какво има, за кое съжаляваш?

-За това, което ще направя сега.

Поставих ръце на истината около главата му. Трябва някъде да си избия болката.
Цялата болка!