••Ливай••
Очите ми бяха насълзени, а аз бях без думи, но се обърнах и го бутнах назад от себе си.
-Махни се от мен!
Усещах как сълзите ми падат по ръцете и леглото като леко го погледнах.
-Не искам да те виждам повече! - Стиснах зъби като му извиках. - Махни се от тук Ерен!
-Капитане? - Видях леко натъжено му лице като отново се приближи към мен в опит да ме прегърне, но веднага му хванах и избутах ръцете му назад. - Стига моля Ви не правете така. Липсвахте ми.
- Остави ме! - Нямаше как да издържа, не исках да плача пред него, но просто поставих ръце на очите си и се дръпнах до стената при леглото като се облегнах на нея. - Защо изобщо си тук!? Идиот такъв! Как можеше да ми го причиниш!? Как можа да посмееш да изчезнеш за толкова дълго време и да ме накараш да си мисля, че си мъртъв!? Как можа да ми го причиниш!? - Просто не издържах. Наистина не издържах. Толкова много ми се насъбра. - Помислих, че си мъртъв, глупак такъв, имаш ли си на идея колко много се депресирах, как до посреднощ те търсих наляво надясно, знаеш ли колко трудно ми беше, когато имаше експедиции извън стените, търсехте и бях разсеян, знаеш ли колко титана за малко не ме убиха и колко човека сигурно умряха, за да ме защитят!?
Извиках му всичко това в лицето като просто не издържах и тръгнах да го цапардосам през лицето, но тогава ми хвана веднага ръцете и ми ги затисна в стената като постави крак между моите, а аз ги притиснах като го погледнах.
- Супер ами направо давай. - стиснах зъби. - Сега съм много безпомощен нали? О разбрах ти плана, нарочно ме остави да се влюбя в теб, махна се и ми разби сърцето, а накрая, когато съм емоционално съсипан, да си правиш, каквото искаш с тялото ми!
Погледнах го със сълзи на очите си като очите ми трепереха, но после сведох глава.
-Капитане. - Каза го тихо и усетих как се приближава до лицето ми. Не исках да го погледна. - Ливай...
Каза ми и името...Не искам да го слушам. Не искам! Но скоро усетих как бавно ми надига брадичката, а преди да реагирам вече ме беше целунал меко и нежно, усетих целувката му...доста по...мила и приятна. Не знам защо не се дръпнах, но скоро усетих как бавно ме дърпаше в обятията си и преди да се усетя вече ме беше прегърнал. Не исках да ме прегръща, но вече и нямах сили...Прекалено съм се изнежил. За сега просто притиснах очи и се свих в него, а той започна леко да ме гали.
YOU ARE READING
[Ereri Yaoi] I Love You!
Fanfiction[Yaoi Fanfic Ereri] Леви си има обикновенни дни, е почти, ако не броим избиването на титани. Само, че нещо в Ерен доста го притеснява, тэй като той си държи адски странно и това не му харесва, но когато разбира каква е причината целия му свят вече е...