[Ereri Yaoi] I Love You!

14

**Ерен**

- Чакай Ерен спри!

Армин ме одари настрана и тогава паднах от леглото и избърсах устата си. За мъник удря доста силно. Беше се свил настрани на леглото и се бе покрил с одеялото. Целия трепереше.

-Какво ги става Ерен!? Не искам това остави ме намира! Какво ти става защо го правиш!?-Очите му бяха насълзени и скоро тръгнаха сълзи. - Какво ти става?

**Преди няколко минутки.**

Целунах Армин и той ме изгледа странно и бе объркан.

-Ерен ти какво?...Не разбирам какво правиш?

-Целувам те

Облизах се леко и това накара Армин да настръхне. Видях как поглежда леко вратата с края на окото си. Няма да бягаш, а и вече заключих.

-А ела тук.

Бутнах Армин на леглото си и му хванах ръцете. Започна да се съпротивлява и че как не? Гледаше ме объркано, но и уплашено. Накрая взех и с кърпа му завързах устата, за да не говори. Започнах да го събличам и прокарвах ръце по тялото му бързо, като се надвесих и му захапах зърното. Бях му завързал ръцете, а той се дърпаше и пробваше да говори, като го болеше. Пъхна пръсти в него и започнах да ги движа бързо. Съжалявам, че не те щъдя, но трябва да си изкарам всичко. Ти дойде и затова на теб си го изкарах.  Целия се огъна, а аз хапех и стисках зърната му, като го притисках. Накрая се надвесих и захапах члена му като му свалих кожата със зъби и целия го облизах. Доста шаваше с крака и издаваше доста звуци. Успя да ме одари няколко пъти, но и нарочно му лапнах члена, като задвижих глава, но и го дращих със зъби и вързах бързо пръсти. Толкова е тесен. Пробвах да вкарам още един пръст в него. Беше доста трудно, а всичко е на сухо. Така че и да мен бе неудобно. Всичко това го правех доста бързо и явно доста грубо. Накрая се изправих, защото Армин се изпразни, но и някак не исках да си цапам устата с това. Още си обичам Ливай. Още го обичам. Махнах кърпата от устата му и му освободих ръцете.

-Ерен престани! -Болеше го и застина леко шумно и болезнено. - Стига!

-Мълчи!-Ядосах се и го хванах за гърлото, като го стиснах и от там спря да вика, ама не много. -Мълчи просто, а търпи и се наслади!

Изкарах пръсти и влязох бързо и на сухо в него. Той започна да се гърчи и от там започнах бързо да се движа, а Армин стисна завивките и застена, а аз от там само му стисках гърлото, за да мълчи.

- Харесва ли ти, а? Харесва ли ти?- Сякаш бях изперкал. От толкова време желаех за секс между мен и Ливай, а никога няма да стане това!- Не е ли приятно? Колко е болезнено кажи ми?

Хвана му накрая за ръцете и беше с насълзени очи, а аз продължих да се движа бързо. Толкова го искам, чак толкова ли ще полудея? Накрая усетих някаква болка. Армин беше ми окървавил ръцете. За малко спрях и отпуснах ръце, но в следващия момент бях одарен.

**В момента**

Гледах Армин и нямах думи. Когато се загледах видях и кръв. Тя не беше от ръката ми. Да не би да съм го разкървавил? Леко се уплаших, когато разбрах.

-Какво ги става Ерен? Защо го направи? Защо ме изнасилваш?

Плачеше и беше се присвил, като можех да видя болката му. Наистина ли чак до там стигнах.

-Мълчи! Не казвай на никого иначе отново ще го направя и то до там, че да не дишаш!

Видях, че се стресна... Замлъкна и ме гледаше уплашено. Поставих ръка на устата си. Защо говоря така.

-Армин...Съ...съжалявам. Не знам какво ме прихвана.

Чух, че се чука.

-Хей какво става там отворете!

О не. Жан ли е това?

-Ерен какво има?

Кони. О не всички ли са? Взех и си обух един панталон бързо. Обзе ме паника, но и когато Микаса разби вратата не можех да мръдна. Бях вцепенен.

-Какво става тук?

И Ливай дойде. О не целия народ ли?

-Ерен -Микаса- Какво става? Защо Армин е така?

Накрая просто взех и изтичах от стаята без да кажа нищо. не мога така. Не мога да се върна! Не мога!

-Ерен!!

Те ме викаха, но така и така не им отговорих. Как ще ги погледна, как ще погледна Армин в очите!? Как ще ги погледна изобщо. Болеше ме отвсякъде и сега и Ливай ще погледне. Целия живот ми е съсипан, а сега и този на Армин. Тичах без посока и разплакан.

-Защо провалям живота на всеки!? Защо изобщо съм жив!?

Бях вече далеч от щаба и сред поляната паднах на колене и извиках.

- Проклет живот!