[Ereri Yaoi] I Love You!

18

**Леви**

Започнах да търся Ерен. Просто не издържах да го няма. Чувствах се доста странно отвътре. Гърдите ме болят и сърцето ме стяга. Не можех да спя защото постоянно имах кошмари.
Да не би да е мъртъв?
Леко стиснах зъби и разтърсих глава като не желаех...не...не желаех да е истина. Бях сложил гуглата на главата си и обикалях област Трост. Точно сега как може да има толкова много хора, но скоро спрях защото забелязах Армин и Микаса.

-Капитане?- Армин погледна към мен като беше притеснен. - Какво правите тук?

- Сигурно поради същата причина по която и вие сте тук.

-Търсите Ерен?

-Да разбира се. Този загубеняк. -Забилязах как Микаса ме изгледа злобно, но не й обърнах внимание. - Открихте ли поне малка следа от него?

-Може би -Армин беше доста притеснен и някак...уплашен. - Но не съм съвсем сигурен.

-Какво си намерил? -Леко премигнах недоволно като се приближих към тях.

-Нека просто да се осамотим, не искам хората да ни слушат.

-Щом казваш.

Така отидохме в една празна и тъмна уличка. Не ми харесва тук. Да не би Ерен да е някъде тук? Леко гледах Армин, който ходеше бавно и някак уплашено.

-Армин? Изобщо добре ли си?

-Ами горе-долу.

- Оставете го намира не искам да си припомня.

Не ме интересува искам да разбера какво става. Отидох и поставих ръка на рамото на Армин като го спрях.

-Армин...Да не би донякъде не искаш да намериш Ерен заради това, което ти направи? Заради това, че те изнасили ли?

Той се притесни като започна да трепери, а Микаса грубо ми дръпна ръката и придърпа Армин при себе си.

-Оставете го намира!

Нацупих се доста, когато го направи и присвих очи.

-Явно изобщо не те интересува за Ерен.

-Микаса престани. -Той се дръпна настрани от нея е му погледна. - Да...вярно е...донякъде не искам да го търся, но...Той ми е приятел и по някаква причина...въпреки...въпреки че по някаква причина го направи -Видях как се хвана за главата и очите му се насълзиха. - Не знам защо го направи и съм му адски обиден, но ми е приятел..но искам да разбира защо. -Падна на колене като тихо започна да хлипа, а аз се почувствах...някак...виновно. Сигурно защото заради мен го е направил. - Искам да разбера.

-Армин - Микаса го погледна тъжно като седна на колене до него и леко го прегърна като той леко заплака в нея.

Не можех да ги гледам така. Особено Армин. Затворих очи и тихо въздъхнах като отидох пред него и клекнах. Исках да му призная, защото сърцето ми се късаше доста.

-Армин.-Той леко ме погледна, а очите му изразяваха такава голяма мъка, чак ми стана неудобно. - Ерен...сигурно те е изнасилил заради мен.

-А?-Погледна ме доста объркано. - Капитане...какво имате предвид?

-Ами...-Ттаваше ми неловко, а дишането ми...едва дишах. Защо ми е толкова трудно?-Виж Армин...аз...Ерен има чувства към мен и...-На кратко му разказах, че сме правили секс два пъти, на втория път стана инцидента и паднах от дървото и изгубвайки спомените си за него и това което сме правили. - Сигурно си е помислил, че така ми вреди, ядосал се е, а ти си дошъл в неподходящ момент просто и...те е изнасилил.

Бях свел глава защото не можех да го погледна в очите, нямах смелостта да го направя.

-Капитане. -Чувах, че още плаче. - Това...това ли е била причината за всичко това.

-Да...може би е това. -Надигнах глава да го погледна, но в следващия момент усетих силен едър по главата, строполих се на земята като бавно поставих ръка на главата си.

-Кръв.

Казах го тихо като си гледах ръката как бавно кървеше. Главата ме болеше, но чувах и гласът на Армин. По - скоро само неговия глас как ме викаше. Не разбирам изобщо какво се случва, но ми ставаше лошо като нямах, по някаква причина, никакви сили, за да мога да се изправя.

••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Въпросче:
Искате ли да редувам да качвам глави на това Ерери и ново започнатото?
Имам муза така че това с огромно удоволствие ще го продължа и ще Ви дам една хубава и интригуваща история.
Ловкам вииии 😍😘