[Ereri Yaoi] I Love You!

19.

••Ливай••

Главата ме болеше доста, не си спомням много от вчера, но притесних очи и малко след това започнах бавно по бавно да ги отварям.

-Ауч.

Поставих ръка на главата си като бавно се надигнах. Главата толкова много ме цепи. Започнах леко по леко да отварям очи като се оглеждах. Къде изобщо се намирам? Бавно се надигнах от леглото докато ми се нормализира зрението...В стаята съм си?

-Как?

Първо бях с Армин и Микаса право в област Трост, а сега съм тук. Държах ръката си на главата си като бавно започнах да оглеждам около стаята. Но когато се огледах по - добре разбрах, че тази стая всъщност изобщо не е моята. На кой е тогава?

-Къде изобщо се намирам тогава?

Но и корема рязко ме заболя като тупнах на леглото.

-Кса -Стиснах за малко зъби. - Какво по дяволите ми става?

Не ми е добре. Главата и корема...кса...поставих другата си ръка на корема като леко го притисках, но и започнах да притискам и крака. Боли ме. Когато след известно време дръпнах ръката си видях, че и тя е в кръв.

-Моля? - Очите ми потрепнаха като седнах на леглото и си махнах блузата. - Бил съм...прободен?

Очите ми трепереха като поставих ръка на устата си, но и скоро започнаха да падат сълзи от мен.

-Това не е възможно нали?

Ако ме е наранил в матката. Може и никога да нямам деца. Стиснах зъби...не исках да го повярвам. Изобщо нищо не помня какво се е случило. Знам само, че ме боли и че някой яко ми е прецакал живота. Кой по дяволите го е направил.
Рязко ме заболя и главата като си я притиснах силно, но и нарочно си я ударих в стената зад мен. Това не е честно. Живота изобщо не е честен. Бях много замислен като се преместих ръката на лицето си. Не исках да виждам никой и никого. Вече не ми остана нищо. Ерен сигурно вече е мъртъв, няма го прекалено дълго време, а той колкото и голям глупак да е няма да изчезнат така безследно за толкова време знаейки, че е важен за човечеството...а може би и за мен...Не...не е може би. Това си е реално. Липсва ми. Даваше ми такова приятно внимание. Беше нежен към мен. А аз изгубих и него. Първо майка си, приятелите си, налагаше се всеки ден да търпя, когато някой умира, а сега трябва да търпя и това. Ерен да е мъртъв, а аз...вече негоден.

-Писна ми вече и то доста.

Отпуснаха си ръцете и погледнах към тавана. Изобщо вече не ме интересува. Нито връзки нито нищо. Аз съм най - добрия войник тук и не бива да позволявам на чувствата ми да ми пречат. Изправих се леко и се обърнах с гръб към вратата като погледнах към стената там. Сякаш съм в килия...

-Просто ще си върша работата.

Да точно така. Просто ще си върша работата. Защо изобщо си позволих да покажа някаква и друга емоция? Затворих очи е наведох глава.

-Ливай.

Чух че някой ми казва името, но не отговорих изобщо. Не исках и да се обръщам, но скоро усетих как човека се е настанил зад мен на леглото поставяйки ръка на очите ми.

-Ливай...

Прошепна ми нещо на ухото, от това скоро се спуснаха сълзи, но и стиснах зъби, както и ръка в юмрук. Това не може да е истина. Това е най - голямата шега на света! Сърцето ми...Сърцето ми ще се счупи заради този идиот.