[Ereri Yaoi] I Love You!

15.

**Ливай...**

Изминаха вече 3 седмици откакто не съм виждал Ерен. Къде е тръгнал пък сега?
Имахме две мисии да го намерим и още две мисии в които изгубихме повече от половината си хора.
Как може това за цял месец?
Бях вътре в къщата и си сипах кафе. Ервин дори дойде тук по въпроса със Ерен, а той никога не идва в щаба. Петра, Армин, Микаса, Кони и там останалите му приятели също бяха тук. Явно и те не са по - малко притеснени. Какво го прихваща? Държи се толкова глуповато, а като се има предвид, че...Че...Ох.

-Ливай, какво ще правим сега?

-М...Не знам. Ерен реши да си отиде. Може да е мъртъв.

- Не е мъртъв!

Микаса почти моментално ми отговори.

-Тогава защо не идва? - Ханджи се обади. -Всъщнъст може да е заради това, че изнасили Армин.

-Трябва ли така да го казваш открито? - Жан се обади моментално и то доста изнервен. За сега не мисля да отговарям или предприемам нещо. - Армин още не го е преживял.

Армин седеше срещу мен и беше се присвил леко, като целия трепереше и беше свил глава.

-Армин.

Ервин се обади. Леко го погледнах. Явно сега въпроса е, какво го е накарало да го направи?

- Да сър. - Погледна го леко.

- Мислиш ли...че можеш да предположиш за какво го е направил?

Той си замълча. Ясно е, че му е трудно. Защо имам чувството за дежавю.

-Армин ако не можеш не отговаряй. - Кони се обади и постави ръка на рамото му.

- Хайде стига вече. По - добре казвай. Ерен го няма от месец, а това се отразява зле, загубихме повечето ни войници заради това, че избяга!

Издразни ме. Или казвай или си ходи!

-Ливай...

-Не...Нищо. Но не разбирам. През нощта отидох да го видя как е...Понеже бе доста разстроен и се държеше странно от месеци, но когато влязох ме затисна за стената и ми каза, че съжалява за това което сега ще стори. Нямам представа защо го е направил!

-Армин. -Микаса постави ръка на рамото му. - Спокойно -Беше доста разстроен. - Ще видиш защо е така...

Ама...Още имам чувство на дежавю. Останалите обсъждаха, но аз се чувствах някак странно.
От ума ми изкачаха някакви спомени, но не бях сигурен какви. М... Поставих леко ръка на главата си в опит да си спомня. Явно се е случило нещо? Само си спомням, че бях в болницата и че Ерен бе там и нищо повече. Странно...Дойде нещо и когато Ханджи каза ,,изнасилване" Да не би да съм казвал тази дума вече? Но никой не ме е изнасилвал. Стана ми обаче и зле. Нещо не ми е добре.

-Ливай...Ливай!

Отворих очи. Викаха ме. Вдигнах глава и погледнах Ханджи.

- Добре ли си?

Огледах се. Всички ме гледаха.

-Да нищо ми няма...Просто съм леко уморен - Станах от стола и си допих кафето - Мисля да си лягам.

- Не вярвах, че ще бия думата ,,уморен" от устата ти.

- Е вече я чуваш.

Обърнах се и тръгнах към стаята си, но поставих ръка на корема си. Нещо важно ли трябва да си спомня? По - скоро има ли изобщо нещо важно за които да си спомня?

--------------------------------------------------
На мен ли ми се струва или тази книга за никой не е интересна?
...Няма да я спирам просто казвам имам такова чувство, че не е интересна на повечето хора...

Поне се радвам, че на вас ви 😘
(Тези дето я мислят за хубава)

А да...Ако искате вижте този клип ↓↓↓
Какъв ти клип нищо няма да се намери тук 😂😂😂
Нищо явно друг път.