Черният плик

Първият черен плик

Когато се прибрах на знаех за какво да мисля: за Питър, за заплахите на онзи мъж или за това, че след три дена заминавам на екскурзия до морето с познайте кого...Питър.

Започнах да стягам багажа, мислейки какво е направил онзи мъж на г-жа Дяковска. Бях нервна, притеснена и уплашена. На вратата се звънна. Когато отворих вратата пред мен стоеше майки ми, ядосана че не съм си вдигнала телефона.

-Знам че трябваше да си включа звука, но имах работа. Днес дори си говорих с Питър. – похвалих се аз.

-Време беше, все пак го познаваш от малка, знаеш че с майка му сме близки, но миличка кажи ми че не го харесваш? – каза тя.

Този въпрос ме изненада и стресна.

-Защо да не го харесвам?!? – учудих се аз.

-Просто ме послушай, не го харесвай по този начин, бъдете си близки, но приятели, не двойка. – каза майка ми

-Добре, щом казваш. – исках да я разпитам, но ми беше достатъчно ядосана.

-Сега се качи горе в стаята и си напиши домашните, аз ще приготвя вечерята. – каза тя.

Забравих да спомена – с майка ми живеем сами в мезонет. Тя е наследила големи суми пари от покойния ми дядо, бащи ми е починал година след раждането, не го помня.

Вечерта мина както всяка друга, само че не четох книга до два през нощта, а мислех за това което се случи днес.

На другата сутрин станах и закусвах и бързо тръгнах за училище, не се засякох с Питър.

Имахме математика, история и физика. Не ме изпитаха, нито правехме тест. Когато излезнах от училище видях Питър, той се приближи до мен:

-Трябва да дойдеш с мен. – прошепна той.

-Къде? – учудих се аз.

-Как къде, в къщата. – настоя той.

-Ами ако онзи мъж е там? – стреснах се аз.

-Няма да е там, сигурен съм. – каза той. И понеже не можех да му откажа се запътихме към къщата. Питър влезна първи, а след него и аз, с пръчка в ръка. Миришеше много гадно.

-Да се качим на втория етаж. – каза Питър.

-Страх ме е. – признах си аз.

-Аз съм с теб. – рече той. Аз не издържах и се изчервих.

Докато се качвахме по стълбите аз забелязах че имаше кървави петна навсякъде. Някой от тях не бяха дори засъхнали.

-Кейт, виж. – каза Питър.

На земята лежеше г-жа Дяковска, с прерязано гърло и рана на рамото.

-Какво ще правим? – попитах аз през сълзи. – не трябва ли да кажем на полицита?!? В момента в който го казах до нас падна плик – черен плик.

Аз го взех и го отворих:

,,Ако само пробвате да кажете на полицията ще ви убия, освен това Дяковска не е първата или последна моя жертва. Ако не ме оставите намира и ваши близки ще пострадат.

От К17 ''

-Как се появи това писмо? – учуди се Питър.

-Не знам, но вече ще се побъркам, той ни следи! –изплаших се аз.

-Хайде, да се махаме от тук. – каза Пи.

-Съгласна. – кимнах аз.

След час се намирах на дивана у дома, мислейки кой е ,,К17''.