Черният плик

Синята пола и лилавия суичър

Вече стана 3:00. Майка ми се беше прибрала преди два часа, и сигурно вече спеше. Единственото нещо, което успях да измисля, беше скицата на тиган, по който чрез натискането на копче, по тигана започва да тече ток. Ала ми трябваха кабели и копче, които щях да търся утре. Сложих си пижамата – костюм на еднорог и легнах, след минути се унесох в сладък и спокоен сън.

Проклетата аларма звънна до главата ми. Измих си зъбите и лицето, след което седнах да закусвам – направих си плодова салата ( от банани, мандарини, ябълки и да не забравяме ягодовата сметана ) . Преоблякох се за училище, реших днес за първи път да отида със синята си пола и лилавия суичър ( подаръци от леля ми от миналата Коледа ) . След десет минути вече се намирах в блъсканицата на градския транспорт.

Когато влезнах в класната стая класът ме изгледа с изумление. Чувах коментари от сорта: ,,от кога изглежда толкова добре'' , ,,не знаех че може да носи къси поли'' . Седнах до Емма.

-Леле, Питър ти влияе много добре. Къде са очилата ти? – усмихна се тя.

-Щом така мислиш. С лещи съм, а и днес ще ходя у тях. – похвалих се аз.

-Така ли, от кога станахте толкова близки, каза ми че само си говорите като пътувате към училище?!? – учуди се Емма.

-Просто ме покани на вечеря, нали знаеш че родителите ни се познават. – излъгах я, за първи път, за Питър.

-Ами добре, успех тигрице. – засмя се тя.

-Ще ми е нужен. – ухилих се аз.

И тогава учителката по история влезна и прекъсна разговора ни. В общи линий в училище не стана нищо интересно, освен, че двама учители днес решиха че съм нова ученичка, бях без очила, а с лещи.

На излизане от училище го видях.

-Хей. – поздравих го аз.

-О, ехаааа. – каза той в мига в който ме погледна.

-Какво, нещо лошо ли има? – притесних се аз.

-Не, просто днес изглеждаш ослепително. – щях да запомня този комплимет завинаги, защото беше първия. – ще се видим в 19:00 пред вас.

-Добре, чао. – казах му с моя влюбен поглед.

-Чао. – помаха ми той.

Отбих се до магазина ,,Най-добрата компютърна техника''. Купих няколко кабела, който щяха да бъдат свързани с копчето, купих също слънчеви батерий – кръгли. Тях ще да сложа във вдлъбнатата част на тигана, щяха да го зареждат, за да може после по него да тече ток.

Прибрах се в нас и веднага започнах да работя по моя ,,електрически тиган''. Отне ми няколко часа, но най-накрая беше готов. Сложих го до прозорецa, и въпреки че скоро слънцето щеше да залезе, поне малко щеше да се зареди. Отидох до стаята си и седнах да си напиша част от домашните за след екскурзията, която започваше утре. В 10:30 трябваше да бъдем в училище - багажът ми беше готов.

Успях да напиша само по биология, защото алармата за 18:30 звънна. Питър щеше да бъде долу след 30 минути, а аз дори не се бях преоблякла след училище. Действах бързо:

1. Изкъпах се за десет минути.

2. Преоблякох се с една черна лятна рокля

3. Обух си черните сандалки, и си сложих очилата

4. Преместих си куфара за екскурзията до врата

Тогава майка ми ми звънна:

-Кейт, къде си? – попита тя.

-В нас, ще се виждам с Питър за един проект.

-Добре, да се пребереш преди 21:00. Звъня ти да ти кажа че днес няма да се прибера.Ще остана в един хотел на около сто километра от града. Поръчай си пица.

-Добре, мамо. Обичам те, целувки.

-И аз теб.

След този разговор бързо грабнах чантичката си, в която прибрах телефона, парите за екскурзията – 1000 долара, и ключовете, след като заключих.

Когато слезнах Питър вече ме беше изпреварил.

-Лол, тази рокля ти стои добре. – усмихна ми се той (втори комплимент).

-Благодаря. Хайде да тръгваме. – казах му аз.

След около десет минути се намирахме в неговия апартамент – 500 кв.м. – беше огромен. Имаше три спални, един голям хол, две бани + едно джакузи, кухня, трапезария и коридор.

-Хайде сега да си поговорим за убиеца. – рекох аз.

-Преди това трябва да направя нещо неотложно – да поръчам пица. - каза той, след което ми намигна.