Черният плик

Една игра на баскетбол

-Имате камина в хола, и аз исках, но съседите, които живеят над нас не са съгласни. – казах аз.

-Много я обичам. Междудругото, ти взе ли си пижама? – изведнъж попита той.

-Каква пижама, дойдох само за час - два. – рекох аз.

-Спокойно, ще ти дам някоя от мойте, а до четката за зъби – в нас имаме много, които още не са изваждани от пакетите си.

-Ами, добре. – казах го толкова небрежно, а всъщност умирах от радост. Щях да спя у Питър!!!

-Каква пица искаш? – попита ме той, изкарвайки ме от вътрешното полудяване.

-Маргарита, ти?

-И аз.

Докато той поръчваше пиците по телефона, аз гледах снимката до камината, на нея беше ,,малък'' Питър, майка му и баща му. Беше много сладка семейна снимка.

-Добре, пиците ще дойдат след около 25 минути, ако искаш ела с мен да ти изберем пижама, и след това ще говорим? – предложи той.

-Съгласна.

Отидохме до неговата стая. Беше синя, с голяма спалня, плазмен телевизор, баскетболен кош и купи от състезания – по лека атлетика.

-Защо баскетболен кош? – зачудих се аз.

-Когато ми идват гости играем, ако искаш после може да играем? – предложи той.

-Добре, сега ми покажи колко е голям изборът ми за пижама.

-Ето. – каза той подавайки ми една пижама, беше тениска със звезда и долнище, просторно и пухкаво долнище.

Преоблечи се, аз ще отида до хола. Като си готова ела.

Преоблякох се, а роклята сложих в една торба, която ми беше дал. Отидох в хола, а на масата сякаш бяха изложени всички причини за глобалното затопляне – цялата беше отрупана с листове, вестници и прочие.

-Какво е всичко това? – попитах аз.

-Това е всичко, което успях да направя по случай крадеца. Половината неща са вестници от последните 24 часа, в които пише за убийството, а другата половина са мой предположения и записки. – каза той.

-Постигна ли някакъв успех? – запитах аз.

-Ами, не. А ти? – попита той.

-И аз не, но още е рано, трябва ни още информация. – отговорих аз.

-Да, права си. – усмихна се той.

-А сега какво ще правим? – попитах аз.

-Как какво, ще те победя на баскетбол, ще си говорим за самите нас, ще ядем пица и може да гледаме филм. – каза той.

-Това ще бъде най-хубавата вечер в живота ми. – измрънках аз под носа си.

-Каза ли нещо? – попита Пи.

-А, не, не. Казвам че е хубава вечер. Луната е много красива. – казах аз.

-Да, така е. Който стигне последен до стаята ще яде по-малко пица. – каза той.

И докато се усетя Питър вече тичаше, а аз седях и се усмихвах. ,,Отпусни се, забавлявай се'' мислех си аз. Когато стигнах до стаята той се преобличаше. Имаше красив, не много голям гръб. Забелязваха се мускулите му. Аз цялата се изчервих.

-О, ти вече стигна, хайде, ти си първа, път на дамите. – каза той, подавайки ми малка баскетболна топка.

-Сега ще видиш. – казах аз заядливо и вкарах кош.

Играта започна. Гонехме се из стаята, качвахме се по леглото, дори съборихме няколко купи от рафтовете. Изгубихме бройката на резултата. Най-накрая Питър ме вдигна на раменете си и уцелих коша, така свърши най-прекрасната игра на баскетбол в живота ми.

-Хайде да седнем на дивана в хола. – каза той.

-Добре, явно ти е паднало самочуствието след тази игра. – казах аз разрошвайки косата му. За първи път я докосвах, дано да не беше и последен.

-Трябва да ти кажа нещо Кейт, нещо много важно? – каза той сериозно.

Усмивката бавно изчезна и от моето лице.

-Какво има? – попитах го аз.

-Ще ти кажа защо, през тези години не си говорих с теб, и защо родителите ни не искат да ставаме много близки. – рече той.

-Откъде знаеш това за родителите ни? – попитах го аз.

-Подслушвах ги наскоро, но майка ми ми каза преди години. – отговори той.

-Добре, кажи какво има? – запитах аз, изгаряйки от любопитсво. Щях да разбера защо момчето което харесвам ме отбягва от години.

-Истината е че...