Черният плик

Битка в гаража

-Каква е истината? Какво има? – запитах аз.

-Виж, аз те харесвам, но..... – каза тихо Питър.

-Ти ме харесваш? – не можех да повярвам. Той ме харесва.

-Но не можем да сме заедно. Родителите ни не са приятели. Те са...

-Моля те, довършвай си изреченията. – помолих аз.

-Те са шести братовчеди!!! – каза той на висок глас.

-Какво?!? Не може да бъде, защо майка ми не ми е казала??? – не разбирах аз.

-Виж, започнах да говоря с теб, защото мисля, че това е лъжа, трябва да ми помогнеш да разберем. – рече Пи.

-Как така, смисъл – ти сега ми каза нещо, което обърна живота ми с главата надолу! – крещях аз.

-Мисля, че ни лъжат. Ще ми помогнеш ли да разберем или не! – запита ме той.

-Но, но ..... не може да бъде! – ядосвах се аз.

-Пак питам, ще ми помогнеш ли, или не?!? – попита ме той, хващайки ръката ми.

-Ще ти помогна. – казах тихо аз.

-Ако това е лъжа, ще можем да сме заедно. – рече той, гледайки ме в очите.

Тъкмо тръгнахме към стаята на родителите му, ала на вратата се почука. Питър отиде и отвори – беше пицата. Седнахме да ядем. Не говорихме, само от време на време се поглеждахме. Оставихме малко пица за по-късно и тръгнахме към стаята. Беше заключена.

-Ами сега, какво ще правим? – запитах аз.

-Мислех си, че ще можеш да я отвориш с нещо. – каза Пи.

-Ще пробвам с фибата ми, както по филмите. – усмихнах се аз.

Както и очаквах, не стана.

-Ами сега. – притесни се Питър.

-Къде са инструментите на баща ти? – попитах аз.

-Долу, в гаража. – каза Пи.

-Ще ми трябват. Хайде да слезнем да ги вземем. – рекох аз.

-Ще слезна сам, вече е 21:00. Ти ме изчакай. – нареди ми той.

-Щом казваш. – казах аз.

Той се обу и слезна по стълбите. Аз отворих прозореца за да го гледам. Отключи гаража и влезна. Тогава някакъв силует се появи измежду колите и се запъти към гаража. Нахлузих едни пантофи, грабнах желязната обувалка и се затичах надолу по стълбите. Бързо влезнах в гаража и видях следното: Питър беше вдигнал ръцете си и срещу него стоеше едър мъж с нож в ръка, а на главата си беше сложил бяла маска.

-Дай ми ключовете за апартамента! – крещеше той на Питър.

-Добре. – съгласи се той тихо, след което бавно бръкна в джоба си.

Тогава направих най-смелото нещо в живота си – нахвърлих се на мъжа и го ударих с цяла сила с обувалката в главата. Той се олюля, след което се обърна към мен. Това не беше убиеца от преди, да имаше бяла маска и нож, но очите му бяха кафеви, а и беше още по-едър.

-Ти ли? – каза той.

Видях, че Пи бавно вдига една гума. Трябваше да го разсея.

-Ако се закачаш с един от нас, очаквай и двамата да те нападнем, задник! – казвайки го, Питър хвърли гумата толкова силно, че събори мъжа на земята. Аз бързо отидох до Пи.

-Мислите се за хитри. Ще видим тази работа. Ах-аха-х-аха.... – започна да се смее той, ала аз го прекъснах.

-Не ти се получи злодейският смях. – рекох му аз.

-Добре, ще пробвам пак. Ах-ах-ха-ха-ха-ха. Така по-добре ли е? - попита той.

-Определено. - казах аз.

-Сега ще тръгвам, до следващия път, малоумници. – изкрещя той.

-Разкарай се, идиот такъв. – завиках аз след него.

                                   *минута по-късно*

-Леле, Кейт, това беше ..... жестоко! – зарадва се Пи.

-Не мога да повярвам, че победихме. – усмихнах се аз.

-Още не сме, но частта със смеха ме уби. Вие си говорихте много спокойно тогава, ала след това се обиждахте. – рече Питър.

-Знам, хайде вече да се качваме. Не забравяй инструментите! – напомних аз.

-Добре. - каза Питър, грабвайки кутията с инструментите.

Качихме се горе. Аз отворих кутията и взех отверката.

-Какво ще правиш? – попита Пи.

-Кактоти казваш: как какво, ще разглобя врата. Но ще ми трябва бормашината. – казах аз,намигайки му.