Черният плик

Палачинки

Към края на филма вече не се сдържах. Сълзите се търкаляха по бузите ми. Мразех края на филми, но го гледах главно заради Питър, който беше задрямал.

-Ти буден ли си, или сама гледам? – сръчках го аз.

-Да, гледам. – измрънка той.

Когато филма свърши аз станах и отидох до банята. Изплакнах лицето си и се върнах в хола. Питър спеше, спеше толкова сладко, че можех да го гледам с часове. Да, луда съм. Както и да е , събудих го, защото щеше да се схване на дивана.

-Ставай Пи, легни на спалнята си. – казах му аз.

Той отвори очи и ме погледна.

-И ти идваш с мен! – рече той изведнъж.

-Лол, лол. Дори нямаме 18 бе човече. Успокой... – казвах аз, ала той ме прекъсна:

-Кейт, не знам за какво си мислиш. Искам да спиш до мен, страх ме е от тъмното. – усмихна се той.

-Щом толкова настояваш. – засмях се аз.

Питър стана и ме вдигна на ръце. Отнесе ме в стаята си и внимателно ме сложи на леглото. Прозорецът беше отворен и вятърът духаше пердетата. Лунната светлина огряваше спалнята. Питър затвори прозореца и легна до мен, не дръпна пердетата. Одеалото му беше малко, за това трябваше да се сбутаме. До един момент беше неловко, ала след това Пи ме прегърна.

-Лека нощ, Кейт. – прошепна той.

-Лека. – казах аз, унасяйки се в сладък сън.

                                      ***

-Кейт, ставай. – събуди ме гласът на Пи.

-Колко е часът? – попитах аз.

-Девет. Имаш време. Ще закусваме, след това ще минем през вас да си вземеш багажа, а от вас отиваме в училище. Имаш 40 минути. – усмихна се той.

-Само да си измия лицето и идвам - рекох аз.

Отидох до банята – измих си лицето и зъбите, след което се върнах в хола. Питър беше сготвил палачинки. Любимото ми нещо на света (след Пи).

-С какво искаш палачинките: шоколад, сирене, мед....? – запита той.

-Искам една със сирене и една с шоколад! – усмихнах се аз.

-Идват веднага. – засмя се той.

След около минута вече ядох палачинка с шоколад. Питър седна до мен. Не ядеше, само ме гледаше.

-Няма ли да ядеш? – попитах го аз.

-Ядох преди да станеш. – каза той.

Когато се наядох и преоблякох попитах Питър:

-Вчера вечерта се случиха неща, които ще променят живота ми завинаги. Надявам се към добро. Ще криеш ли това което стана вчера?

-Разбира се, че не. Кейт, аз те обичам още от 5 – годишен. Имай ми поне малко доверие. – каза Питър.

-Добре. – рекох аз. – А сега да побързаме, че ще изпуснем автобуса!

-Права си! – каза Пи, след което ме целуна по бузата.