Черният плик

Истината

Докато работих по вратата Питър беше в кухнята и приготвяше горещ шоколад.

Не можех да повярвам – той ме харесваше, но сме далечни братовчеди. Ала и това не е сигурно. Бях много объркана.

-Скоро ли ще си готова? – попита Питър.

-Още около десет минути. – отговорих аз.

-Добре, докато работиш аз ще избера филм. – каза той.

Аз не отговорих. Бях се съсредоточила върху вратата. Най-накрая успях, но когато я махах от пантите едно парче се откърти и поряза пръста ми. Аз писнах и изпуснах вратата. Потече кръв. Питър веднага дотича и дръпна пръста ми. Започна да смучe кръвта от пръста ми. Чуствах се много неловка, но и някак ми хареса. Питър спря и ме погледна. Аз дръпнах пръста си и влезнах в стаята на родителите му.

-Добре ли си? – попита той.

-Да, нищо ми няма. Ела да намерим това, което търсим. – рекох аз. – А какво търсим всъщност?

-Баща ми е нарисувал едно огромно родословно дърво и го е скрил някъде. От него ще разберем дали всичко е лъжа. – обясни Пи.

Претърсихме всичко – под спалнята, във всеки един шкаф и дори в гардероба.

-Явно не е тук. – казах аз накрая.

-Не, тук е. – рече Питър.

-Къде го видя? – попитах аз.

-Виж на тавана, там е залепен с тиксо! – каза Пи.

Наистина – листът беше там, въпреки че трудно се отличаваше от белия таван.

-Качи се на раменете ми, след което аз ще се кача на спалнята и ще го свалиш. – рече той.

-Добре, но пази равновесие. – предупредих го аз.

Направих това, което ми беше казано. Успях да отлепя листа и за мое голямо учудване Питър дори не се олюля. Когато най-накрая ме свали на земята го разгледахме – никъде не видях името на майка ми, както и това на баща ми. Да, дървото беше много голямо, но там ги нямаше имената на родителите ми.

-Не сме братовчеди! – казах аз.

-Да, не сме. – рече Пи.

Спогледахме се.

-Затвори очи! – нареди ми той.

-Защо? – запитах аз.

-Просто го направи. От дълго време ти готвя един подарък. Не искам да го видиш докато го нося, затова затвори очите си. – обясни той.

-Щом казваш. – рекох аз, затваряйки очи.

                                                                                           ***

Тогава той ме целуна. Усетих топлите му устни върху мойте. Сякаш се пренесох другаде – почуствах се неземно. Не отворих очи – наслаждавах се на момента, първата ни целувка. След секунди той се отдръпна. Отворих очите си, той ме гледаше.

-Кейт, харесвам те. – каза той.

-И аз теб.

-Обърках се. – рече изведнъж той.

-Какво? Защо?!? – учудих се аз. Бях на път да се разрева.

-Не те харесвам, обичам те! – каза Пи.

Гледах го влюбено.

-Сега ела да гледаме филм. – рече той, вдигайки ме на ръце.

Отнесе ме в хола, след което седнах на дивана. Той донесе две чаши топъл шоколад и седна до мен. Обви пръста ми в бинт и ме зави с едно сиво одеало. Прегърна ме. Пуснахме филма:

,,A walk to remember''