Escape (разкази)

Терзания в бара

Поредната гореща лятна нощ беше обхванала малкото южно градче в Калифорния. Макар и да беше късна вечер, въздухът продължаваше да бъде задушен и пропит с горещина и отделени газове от преминаващите коли. Повечето лампи на апартаментите из центъра бяха светнати, подтвърждавайки, че голяма част от жителите вече отдавна се бяха прибрали вкъщи и се наслаждаваха на спокойната семейна обстановка. По улиците обаче продължаваха да преминават групи от хора, радвайки се на прекрасната нощ, която времето им предлагаше.

Повечето магазини и заведения вече затваряха врати, а собствениците им се отправяха към една заслужена почивка, събирайки сили за утрешния ден. Търговията из градчето не беше голяма, но пък достатъчна, за да се изхранват и да живеят горе- долу в нормални условия.

Единствено кварталната кръчма с луминисцентен надпис "При Бетси" все още продължаваше да свети на стената на една от сградите. Забутаното в земята заведение винаги работеше до късно, поради частта от клиенти, които решаваха да прекарат съботната си вечер в пиене и среща с приятели. То работеше вече от десетки години и изобщо нямаше вид на поредния западащ бизнес в града, въпреки остарелия интериор.

По-голямата част от клиентите бяха мъже на средна възраст, опитващи се поне за една нощ да се измъкнат от хомота на ревнивите си жени и досадните деца. Често се събираха около бара и си поръчваха всевъзможни алкохолни напитки, докато младите сервитьорки изпълняваха молбите им. Доста от тях обичаха да се заглеждат по изваяните части от телата на момичетата, докато им поднасяха поръчаните питиета. Естествено, на тях това не ми се харесваше, но повечето бяха твърде бедни и необразовани, за да си намерят по-подходяща работа със сравнително добро заплащане.

Единственият, който не сваляше с очи сервитьорките, беше седнал на края на бар-плота и беше вперил празен поглед в отдавна поръчаната халба с бира. Стоеше там от часове, а даже не я беше преполовил. В ума на младият мъж се въртяха всевъзможни мисли, които бавно го изяждаха отвътре, докато просто стоеше на едно място и не мърдаше. Ръцете му бяха стиснали студеното стъкло с напитката от хмел толкова силно, че даже бяха побелели. Капчиците вода от чашата мокреха кожата му бавно.

Той сякаш не чуваше какво се случваше. Само на няколко сантиметра от него вече почти пенсиониран мъж с прошарени коси и почервенял от алкохола нос беше шляпнал една от сервитьорките по задните й части, а приятелите му подкрепяха начина, по който се подиграваше с невинното момиче. Момчето попринцип не толерираше такова отношение към жените, но сега не беше в състояние да отправи забележка на възрастните пияници. Съзнанието му беше прекалено заето само от един човек.