Escape (разкази)

Коледна надежда

В тихата всекидневна цареше пълен мрак. Декемврийският ден беше доста необичаен за това време от годината и навън слънцето грееше топло и приветливо, сякаш идваше пролетта, а не зимата. Въпреки това обаче в стаята на апартамента си оставаше тъмно. Щорите на прозорците бяха спуснати до долу, не позволявайки на слънчевите лъчи да достигнат помещението.

С леко изскърцване обаче вратата се открехна и в стаята пристъпи един от обитателите на апартамента, нарушавайки гробната тишина. Чехлите й стъпиха върху кафявия излъскан паркет и момичето веднага се насочи към прозорците. Тя не обичаше тъмнината. Каквото и да й се беше случило, колкото и да беше страдала и да чувстваше душата си като черна дупка, на нея никога не й харесваше да се намира на тъмно. Мракът й напомняше единствено за това колко много я болеше... От всичко.

С пронизителен шум щорите бяха вдигнати възможно най-високо и изведнъж стаята беше обляна от прекрасните слънчеви лъчи. Беше късен следобед, което значеше, че слънцето се намираше точно срещу апартамента. Тийнейджърката предпочиташе най-много тази част от денонощието - когато можеше да бъде докосната от хубавото време.

Престоят й пред прозореца, наслаждавайки се, обаче беше твърде кратък, защото тя си напомни, че имаше работа за вършене. Баща й й беше заръчал преди да излезе да украси коледната елха, а тя покорно беше приела да го направи, макар и да нямаше особено желание за това.

В последните години украсяването на елхата се беше превърнало просто в едно от поредните рутинни домашни задължения. Вече не й доставяше удоволствие както преди.Коледният й дух се беше изпарил много отдавна и сега на негово място се беше настанила досадата.

Младата девойка се завлачи към другия край на всекидневната, където я чакаше елхата. Истинското коледно дърво от много време вече не се внасяше в дома й. То беше заменено от малко изкуствено подобие на елха, което можеше да се сгъне и прибере за следващата година. Изкуствеността на Коледата беше обзела празника на момичето... Дори дотолкова, че даже и тя самата се чувстваше изкуствена по това време от годината.

Когато коленете й се опряха в пода, за да бъде на височината на изкуствената елха, тя изпъшка тежко. Не, не беше от усилието. Просто от това, че трябваше да прави това всяка година - да украсява без дори да има капка настроение в кръвта си. Кашонът с коледни играчки до нея на земята очакваше да бъде отворен, но тя сякаш нямаше достатъчно сили да го направи отново.