Капчиците кръв по ръцете на Касандра не спираха да привличат вниманието й. Няколкото червени следи сякаш се забиваха като остриета в очите й и тя не можеше да откъсне поглед от тях. Сякаш беше хипнотизирана. Кръвта отдавна беше засъхнала по възглавничките на пръстите й, подсказвайки й, че каквото и да се беше случило, то не беше от преди няколко минути.
Но най-лошото беше, че кръвта отново не беше нейна.
Бледото осветление в малката правоъгълна баня правеше кожата на Каси да изглежда по-жълта отколкото беше наистина, въпреки че множеството хапчета, които поглъщаше ежедневно я караха да прилича на ходещ призрак. За няколко секунди тя срещна отражението си в огледалото на стената над мивката. Беше си същата. Рошавата й коса беше вързана на хлабав кок, който вече почти се разпадаше, докато хлътналите й очи гледаха право напред, изучавайки самите себе си. Пижамата стоеше върху тялото й по-раздърпана отпреди, което може би донякъде се дължеше на факта, че тази сутрин Касандра се беше събудила точно в банята на земята, подпряла умореното си тяло на заключената врата без да има идея какво се беше случило снощи.
Взирането в собственото й отражение беше достатъчно за днес. Тя никога не беше обичала да се оглежда. Още от малка това не й доставяше удоволствие, а даже напротив - отвращаше я. Отвращаше се от себе си.
С бързи движения обърканата Касандра посегна към сапунерката и ловко хвана в окървавените си ръце белият сапун с лек аромат на ягоди. Опита се да го разтърка колкото се можеше по-добре, за да пусне възможно най-много пяна. Нуждаеше се да заличи кръвта от себе си. Въпреки това й беше ясно, че така нямаше да се справи с проблемите си. Единствено сега можеше да се остави на сапуна и течащата вода да отмият доказателствата за случилото се... Каквото и да беше то.
Докато упорито миеше ръцете си, Касандра напъна мозъка си в опит да си припомни някакво събитие от предишната вечер. В ума й изникнаха далечни спомени от вечерята, която се беше помъчила да изяде в едно от кварталните заведения. Около нея имаше различни хора, но се опитваше да не мисли за тях, докато похапваше от пилешката супа. Но това бяха единствените й спомени преди да се събуди на пода на банята си преди малко.
Изведнъж привидното й спокойстие от освежаващата студена течност, обливаща кожата й, беше прекъснато от лекото отключване на вратата на стаята й.

VOCÊ ESTÁ LENDO
Escape (разкази)
Conto"...нека да избягаме, поне за малко" - прошепна съзнанието ми и грабнах листа и химикалката, изливайки душата си. Корица: sadreamer_01