Последната Наследница/The Last Inherritrix

1.

Случи се през май.
Беше една мрачна сутрин, но това не ми попречи да стана, да направя сутрешната си обиколка в парка и да си взема душ. Щом излязох, си облякох широка тениска, черен клин и чорапи -нищо специално. Направих си обикновена закуска и щом бях готова с нея изсуших косата си. Очевидно бях сама. Мама сигурно караше Анабел на училище, а Крис беше на работа както обикновено.

Тъй като днес се очертаваше да имам свободен ден от тренировки и други занимания, реших да звънна на приятеля ми Тайлър, за да излезем, ако беше свободен. Той обаче не си вдигаше телефона. Звънях 3-4 пъти без отговор. Реших, че е добра идея да го изненадам и да отида до апартамента му, който беше на около 5 минути с кола. Облякох раздърпаната си риза на бели и черни райета, чифт скъсани дънки и черното си кожено яке, защото въпреки че беше май, в Луизиана все още беше студено. Вече бях на 18, така че имах книжка и кола, затова отидох директно.

Качих се до последния етаж, където живееше Тайлър. За мой късмет резервния ключ беше, където той винаги го слага и отключих вратата. Насочих се към спалнята, защото мислех, че сигурно спи, като преди това се бях провикнала няколко пъти без отговор. Отворих вратата и ги видях. Той и най- добрата му приятелка Киара, сгушени полуголи един в друг. Буца заседна в гърлото ми, не можех нищо да кажа, просто от очите ми се стичаха сълзи. Но със сълзите дойде и гнева. Като попарен Тайлър скочи от леглото и се запъти към мен, но аз отстъпих няколко крачки назад.

- Не е това което изглежда, Мадисън, моля те, изслушай ме.- започна да ми се моли той. Опита се да ме усмири като постави ръка на раменете ми, но това очевидно не му помогна.

- Не искам да те слушам. Не искам да чувам от теб нищо повече. - цялата ярост, която насъбрах в този момент беше отчаяно премесена със сълзите ми.- Затова ли пропиля цели 4 години от живота ми Тайлър?! Затова ли ти се отдадох напълно?! Ами ти- ти, която уж ми се пишеше приятелка, отвръщавам се от теб. И от двама ви. Дори не смей да ме докосваш.

- Виж, мога да обясня. Аз... - започна да се обяснява Тайлър...

- Не искам да те слушам. И ти казах да не ме докосваш. Пределно ясно е какво се е случило. - вече бях извън кожата си от ярост и ако не беше чувството ми за самосъхранение, щях да съм разкъсала и двамата на парченца.- Просто не мога да повярвам. Махни си ръцете от мен.- отблъснах жалкия му опит да ме спре. Тръгнах с бясно темпо към вратата, но той ме хвана за китката. Опита се да каже нещо, но аз го скастрих и се отскубнах от хватката. - От днес нататък забравяш за нас, забравяш, че и аз съществувам за теб.