Последната Наследница/The Last Inherritrix

10.

- Какво искаш Тайлър? И от къде знаеш къде живея?

- Това има ли значение? Искам теб. Теб и само теб.

- Да беше мислил преди да си лягаш с Киара.

- Това беше една от най-големите грешки, които съм правил. Ако имаш време може да се поразходим и да ти обясня.

- Нищо не искам да ми обясняваш. Няма да те слушам повече. Отделих ти предостатъчно от своето време, Тайлър. Колкото картички, цветя изпратиш и пъти да се появиш на вратата ми няма да променя мнението си. Точка по въпроса.

- Недей така. Нека поне поговорим. Ако не е заради мен то поне заради времето, в което бяхме заедно.

- В момента говорим. И отново губиш моето време. Прекалено много от него отделих за теб. А сега ще те помоля да си вървиш.

- Не искам да си вървя преди да си изясним нещата. Виждам, че не искаш да сме отново заедно. Но моля те, прости ми.

- Съжалявам, но това ще е непосилно за мен. Ако си дошъл, за да молиш да не правя мръсно на Киара, не се притеснявай. Обичам отбора прекалено много, за да му го причиня. Ако нямаш нищо повече да ми кажеш ще искам да си вървиш Тайлър.

- Не я намесвай. В момента искам да говоря само със и за теб.

- Аз обаче не искам. Довиждане Тайлър.

Затворих вратата в лицето му и побързах да я заключа. Свлякох се по нея и седнах на земята. Не исках да плача, но сълзите просто напираха в очите ми. Знаех, че така беше най добре и че ще ми мине, но сърцето ми все още не искаше да го приеме. Все пак четири години бяха изключително дълго време. След като се успокоих, си взех душ и си легнах. На следващия ден имаш сутрешна смяна, а след това урок с Раян.
Станах от леглото и закусих. Вдигнах косата си на висока опашка и си сложих грим, подчертаващ кафевите ми очи. Облякох си униформата и отидох на работа. През целия ден мислех за Тайлър и някак си мъката се превърна в гняв. След като смяната ми свърши се прибрах на бързо, преоблякох се и обядвах. Взех колата и потеглих към поляната, където ме чакаше Раян. Изгледаше много щастлив и доволен. Противоположното на това, което аз изпитвах. Когато се настанихме на обичайното място той постави същите чаши от предишния път.

- Днес ще се учим на левитация. Същия е принципа на това, което правихме вчера. Ако искаш може да използваш и ръцете си.