Последната Наследница/The Last Inherritrix

9.

Няколко дена по-късно беше първият ми урок с Раян. Да кажа, че не бях притеснена, щеше да е най-голямата лъжа, която съм изричала. Нещо в мен обаче ми подсказваше, че всичко щеше да бъде наред, все пак той владееше магията, нали? Какво можеше да се обърка?

Видяхме се в гората в близост до града. След това продължихме пеша до една огромна поляна, която бях сигурна, че не бях виждала досега. Беше пълна със зеленина и цветя. Очудих се как на такова прекрасно място ние бяхме единствените хора. Но като че ли нямах проблем с това, та там беше толкова спокойно. Следвах Раян като кученце докато стигнахме до средата на поляната. Той седна и ме подкани да направя същото, но точно срещу него. Свали раницата, която носеше на гърба си и извади една най обикновена чаша.

Зачудих се за какво му беше, но реших да не питам. Нещо ми подсказа, че много скоро щях да разбера. Тогава Раян ме погледна, усмихна се и каза:

- Вероятно се чудиш за какво ни е това, нали?

- Предполагам, че да. А и защо сме тук?

- За да не може никой да ни притеснява. А и в гората трудно може да се засече магията. След малко ще разбереш за какво е чашата. Затвори си очите.

- Защо?

- Вярваш ли ми?

- Щом съм тук, на място където сме само двамата, мислиш ли че не ти вярвам?

- Тогава просто изпълнявай без да питаш и си затвори очите.

Затворих ги. Усетих лек полъх около себе си, последван от Раян, който се надигна. Все още държах очите си затворени и се чудех какво се случваше. Тогава той ми каза да ги отворя и пред мен се разкриха три пъна, на които имаше закачени мишени.

- Сега ще проверим  паметта и точността ти. Пред теб както виждаш има три чаши и три мишени. Искам от теб добре да се огледаш и да запомниш къде са мишените. - послушах го, без да задавам въпроси се оглесах и се опитах да запомня къде се намираха спрямо мен. След това Раян продължи - Готова?

- Да. Сега какво?

- Сега ще затвориш очи, а аз ще поставя превръзка на тях. След това искам да хванеш една от чашите и по спомен да я хвърлиш към мишената.

Изпълних каквото ми каза и ми сложи кърпата на главата. Напипах първата чаша и моментално след това я хвърлих. Чу се само счупването ѝ, понеже и трите чаши бяха порцеланови. Постъпих така и с останалите две. След това Раян свали превръзката и видях че съм оцелила и трите мишени право в целта, като дори се виждаше къде бях улучила.