Последната Наследница/The Last Inherritrix

8.

Последвалите няколко седмици минаха почти безпроблемно. Даже прекалено спокойно. Започнах отново да се сближавам с Крис и Кристина. Все още не бях сигурна в това какво да правя и кога, но брат ми ме убеждаваше, че в правилния момент всичко ще си дойде по местата. Волейбола, плуването и работата, която тъкмо бях започнала, заемаха огромна част от времето ми. Бях си намерила квартира и се бях отделила от всички и, просто казано, най-накрая станах самостоятелна. Мислех си, че живота ми лека полека ще се нареди както трябва.Все още мислех върху думите на брат си. Магии, преследвачи, двубои - това звучаха като прекалено абсурдни неща. Но, ако някой беше на път да застрашава живота ми и този на хората, които обичах, щях да направя всичко по силите си, за да го спра.

Чудех се кога това прословуто обучение, през което трябваше да мина, щеше да започне. Успокоенията на брат ми вече не ме дърхаха спокойна. Страх ме беше, че, когато те дойдат, аз няма да съм достатъчно подготвена да ги спра. И така една сутрин брат ми ми се обади. Звучеше едновременно притеснен и много щастлив:

- Можеш ли да говориш? Не те прекъсвам нали?

- Не, смяната ми тъкмо приключи. След половин час отивам на тренировка. Надявам се това време да ти е достатъчно да ми обясниш защо си толкова щастлив. - признавам си, когато брат ми е весел и радостен, и аз ставам такава. - Нещо свързано с Вики ли е? - забравих да спомена, че брат ми и Евриклея бяха официално двойка, и вече не им се налагаше да се крият от мен, въпреки че аз нямах нищо против. Важното за мен беше те да са щастливи.

- Иска ми се, но не е. Става въпрос за теб.

- За мен ли?- отпивах глътка вода и без малко да се задавя.

- Да, правилно ме чу. Относно обучението ти се отнася. Виж, ще можем ли да се видим след тренировката ти?

- Ъъъ, да, разбира се. Къде?

- На кея. Към 14?

- Добре, ще бъда там.- затворих телефона. Не знам дали бях развълнувана или нервна от това, което Крис имаше да ми каже. Очевидно от толкова много време чаках този момент, но нещо в мен се притесняваше.

Хайде Мади, мечка страх, теб не страх.Това си повтарях през целия път от залата. Сърцето ми препускаше бясно. Стомаха ми се беше свил на топка. Може би това беше началото на едно голямо приключение, което аз трябваше да приема с високо вдигната глава.

Когато доближих кея, поех дълбок дъх и продължих. На края му стоеше един мъж, висок може би колкото брат ми, но не беше той. За разлика от Крис момчето имаше почти черна коса. В гръб изглеждаше доста строен. Понеже трябваше да чакам брат си на кея, приближих момчето и застанах на може би метър от него. И двамата се бяхме обърнали към морето и гледахме към хоризонта.

Изведнъж момчето се обърна към мен и ми каза:

- Не обмисляш да скочиш от тук нали?

Тази фраза като че ли прободе ума ми и веднага се сетих за този човек. Погледнах го. Това беше същият този мъж, с когото водих разговора в нощта, в която избягах от вкъщи.

- Неее, разбира се. А и да обмислях какво щеше да направиш?

- Вероятно да скоча след теб.

- Това е такова клише. От къде го взе? Титаник може би?- тези мои думи го накараха да се разсмее.

- Може би. Както и да е. Щом не обмисляш да скачаш, какво правиш тук? Надали си дошла само да се любуваш на океана.

- Чакам един човек. Уговорихме се да се видим тук. Ами ти?

- И аз чакам един приятел. Между другото, аз съм Раян. Приятно ми е.- подаде си ръката , обърнах се към него и се здрависахме.

- Мадисън. И на мен ми е приятно.

Тогава си пуснахме ръцете и брат ми се появи. С Раян се поздравиха и с потупаха по гърба както правят мъжете. След това се обърна към мен и ми каза:

- Мади, това е.....

- Вече се запознахме - побърза да го прекъсне Раян.

- Ами добре тогава...Мади спомняш ли си когато ти разказвах за семейство Рей?- брат ми се обърна към мен леко изненадан, но някак спокоен.

- Как мога да забравя? На тях дължим живота си.

- Да. Това е най-големият им син и мой приятел от детството Раян Рей.- тези думи дойдоха като шок за мен. Наистина не знаех нищо за приятелте на брат си, но това вече беше наистина неочаквано.- Както също ти казах някои мъже също владеят магията на ерините и Раян е един от тях.- това вече преля чашата. От всичко точно това не очаквах да чуя. Ако не бях толкова добре възпитана, сигурно ченето ми наистина щеше да овисне до земята. Раян обаче побърза да се изкаже преди аз да имам тази възможност.

- Благодаря за представянето човече, но мисля, че мога от тук да продължа сам. Преди две седмици брат ти се свърза с мен и поиска моята помощ. Понеже онези негодници държат малкя ми брат при тях се съгласих да помогна. Аз ще те обуча да използваш магията, скрита дълбоко в теб. Ако си съгласна, разбира се.- зелените му очи се спряха пряко на моите. Развоят на събитията въоще не беше такъв, какъвто си мислех, че ще бъде. Насилих се да отклоня поглед от него и да погледна брат си.

- Ами...щом нямаме друг избор, съгласна съм.- очертаваше се да бъде едно голямо приключение...