Последната Наследница/The Last Inherritrix

13.

Луис и всички останали влязохме вътре. Все още имах някои съмнения да не би това да е някой шпионин, но те бързо бяха разсеяни след като видях белега на врата му. Брат ми ми беше разказвал, че е семейна черта. И аз го имам, но при мен е много по-тъмен отколкото при останалите. Луис седна на дивана в хола, Кристина до него, Крис от другата му страна, Раян на фотьойла срещу тях, Вики на другия фотьойл, а аз бях седнала на облегалката до гърба ѝ. Всички бяхме събрани, всеки подготвил въпросите, които искаше да зададе и разговаряхме.

- Но как успя да избягаш? Охраната не е ли най-засилена около вас?- запита го Кристина.

- Всъщност, беше повече от просто охраняване . Това да ни задържат там са го превърнали във някаква мания. За да избягам обаче получих помощ от майка си. Тя направи заклинание на стражите и те заспаха навсякъде по пътя за навън. И така избягах. - започна да разказва Луис.

- Ами другите? Те защо не са с теб? - запита брат ми. Очевидно беше леко разстроен.

- Майка нямаше силите да прикрие всички ни и единодушно решиха, че аз като най-голям трябва да избягам. И това и направихме. Минаха две години от тогава. В целия Ондин се носеха слухове, че Тереза е оцеляла и се крие някъде. И тези слухове достигнаха и до нас. И затова измислихме всичко. Две години скитах и ви търсих. Но важното е, че вече сме заедно. - продължи разказа си Луис.

Сърцето ми се сви, когато чух тези негови думи. Все едно някаква невидима ръка ме беше уловила за гърлото и ме душеше. Не можех да си поема дъх както трябваше. Имах нужда от чист въздух. Затова излязох на верандата. Трябваше да остана насаме с мислите си. Да ги подредя и да осмисля какво се случваше. Бях унесена в мисловната си дейност, когато усетих нечия ръка на рамото си. Стреснах се и се обърнах, за да видя, че това беше Раян. Той се подсмихна и ми каза:

- Да не те стреснах? Много си умислена. Защо избяга така от всички?

- Аз... Аз просто.... - не знаех какво и как да му кажа.

- Си объркана и ти трябва малко време да осмислиш какво става?

- Да. Много точно казано.

- Виж разбирам те. Не ти е било никак лесно.

- Определено. От както разбрах за другите ми пет братя винаги съм си мислела за момента, в който ще се срещнем - какво ще стане и какво ще си кажем. И когато момента да се видя с Луис дойде, аз се оказах напълно неподготвена.- Когато го казах, сякаш камък падна от плещите ми.