Последната Наследница/The Last Inherritrix

6.

- Неее... Сериозно ли? Мислех че се шегуваше, когато ми се обади снощи - това беше реакцията на Вики след като ѝ разказах за семейния спор предишната вечер. Беше ме поканила да остана с нея докато си намеря жилище и си стъпя на краката.

Живееше в гарсониера сама откакто родителите ѝ заминаха за Ню Йорк, където заеха високи постове в световно известна компания за маркетинг. Така че, апартамента беше изцяло на нейно разположение и тя се разпореждаше със всичко. Въпреки това се чувствах не на място. Все пак съм на 18. Време е да намеря свое място и да стана независима. Не мисля че ще мога да разчитам на "семейство" си повече.

И така първия ден измина в разговори, разопаковане на багаж и завърши с маратон на любимата ни поредица - Хари Потър. Неусетно как и двете бяхме заспали.

На другата сутрин се събудихме на дивана. Слънцето печеше право през прозореца, чиито щори бяхме забравили да смъкнем. Аз побързах да вляза в банята и да си взема душ, докато Вики все още се излежаваше. Когато излязох, я заварих да говори с някого по телефона:

- Да, добре сме. - чу се как някой и говореше нещо от другата страна на слушалката. Евриклея направи странната физиономия все едно казваше "не знам човече, не ме занимавай" и продължи да говори-Не, няма. Ако искаш да говориш с нея недей да използваш мен, а ѝ се обади лично. Съжалявам, че ще трябва да съм груба, но аз не съм и секретарка. Добре, чао. - и затвори. Обърна се към мен след като ме видя че идвам.

- Хей, с кого говори? - полюбопитствах аз.

-  С брат ти. Умоляваше ме да те вразумя. Явно наистина се беше притеснил. След като цяла вечер те е търсил из града, Кристина му се е обадила и му е казала, че си се прибрала у вас, но ти си се заключила и не си искала да говориш с никого. Искаше да знае дали си при мен и дали си добре. Също така ме помоли да те убедя да се видите, но аз му отказах. Всъщност ти чу остатъка от разговора.

- Добре си направила. Честно казано не искам в следващите няколко дена да виждам нито него нито Кристина. - заинатих се аз - Както и да е. Днес съм на оглед за квартира. Ти имаш ли някакви планове?

- Всъщност имам някои важни неща да свърша и няма да мога да дойда с теб, съжалявам.

- Добре, няма проблем. - добавих аз.Погледнах към часовника си. Показваше 9:10 а първата уговорка беше за 9:30 - Аз трябва да тръгвам. Доскоро Вики.

- Късмет. Ако свърша по рано може да дойда да те взема с колата.

Излязох от блока и се запътих към първия апартамент. Пристигнах точно на време, но обстановка не ми хареса, а квартала беше много отдалечен и ми се стори доста опасен. Затова с брокера посетихме още няколко обекта. За нещастие и те не ми харесаха или поне условията им. Оставаше още един. Последния за деня. Беше не далеч от университета, което беше огромен плюс. В самия блок наематели бяха много студенти, което беше и добре и не чак толкова. Мислех да приема. Все пак не беше толкова зле като цяло. Договорих се с брокера в следващите няколко дена да огледаме още, но ако никой друг не ми харесаше щях да се върна на този.

На входната врата на блока на апартамента на Вики бях пресрещната от брат си. Той изглеждаше съсипан. Очевидно не беше спал добре от няколко дена насам. Беше много тъжна гледка. Дойде до мен и ме хвана за ръка, така че да не мога да избягам и след това ме прегърна. Не каза нищо, но можех да разбера колко притеснен беше.

- Мади, моля те. Дай ми шанс да ти обясня. Когато ти казахме не искаше да ни слушаш, но умолявам те.- очите му се насълзиха. Божичко, не го бях виждала така до сега.

- Добре, но го правя защото искам обяснение. Това не значи че ви прощавам.

- Аз наистина съжалявам за всичко това. Но ако имаш да се сърдиш на някого, то това съм аз. Аз убеждавах Кристина да не ти казва, защото не мислех, че си готова. Обещавам, че ще ти обясня, но сега не е момента. Кристина е много тъжна, Анабел постоянно пита за теб. - Когато спомена Анабел сякаш нещо в мен тръпна. Тя беше моята малка сестричка, малкото ми момиченце. Не можех да я изоставя и именно това разбиваше сърцето ми. Може би по този начин се е чувствал и Крис.

Въпреки това, трябваше да остана силна и да не се пречупя.

- Тогава им кажи, че съм добре и че няма нужда да се тревожат.

- Сега наистина не е момента да ти обясня за всичко. Ще дойда утре да те взема и ще отидем на нашето място, за да мога да ти разкажа всичко от началото до края.Обещавам да не скрия нищо от теб.

- Добре. Сега мисля, че е време да си вървиш.

Крис ме пусна и ме гледаше докато влизам вътре, а след това си замина. Качих се горе и разказах всичко на Вики. Тя одобри идеята за откровения разговор, но нещо в мен не беше сигурно, че бях напълно готова за това, което щях да чуя....