Гадже айдол ( завършена)

14

Гледна точка на Су Йеон.

С Тае Хьонг се качихме в стаята му и първоначално беше тихо, но аз развалих тишината.
- Трябва да поговорим - проговорих аз.
- За?- попита сериозен той
- За нас. Знам че си влюбен в мен отдавна, наистина съм била сляпа за да не го видя. Аз те харесвам, но само като приятел. Съжалявам че в момента те отрязвам, но искам да знаеш за да не таиш никакви надежди - казах аз спокойна, въпреки че вътрешно умирах.
- Никакъв ли шанс нямам?- попита просълзен той
- Съжалявам - отговорих аз и го прегърнах.
- Шуга те отряза заради мен , чух когато му призна - сподели той падайки на земята.
Зениците ми се разшириха. През цялото време е знаел че обичам Шуга, сигурно го е боляло много.
- Заради мен и двамата страдате, съжалявам - вече плачеше той.
- Няма за какво да съжаляваш, ти си невероятен и ще намериш подходящата - обясних му аз , триейки сълзите му.
След десет минути слезнахме долу при другите. Те гледаха филм и никой нищо не казваше. Направих знак на Кън Хе да става и да си ходим.
- Ще си вървим- казах аз и си тръгнахме.
- Как мина?- попита ме колебливо тя
- Зле - отвърнах разтроена аз.
- И при мен - призна си Кън Хе плачейки.
- Тае е знаел, че обичам Шуга. Чул ме е да му признавам - обясних и.
Тя ме гледаше шокирано.
- И сега какво? - попита Кън Хе още плачейки.
- От утре имаме две седмична ваканция, хайде да отидем в Япония при баба - предложих аз качвайки се в таксито.
- Съгласна - съгласи се тя.
Прибрахме се и започнахме да си оправяме багажа. Писах съобщение на Нам Джуун.
" Брат, с Кън Хе отиваме в Япония, при баба за ваканцията".
След десет минути получих отговор.
" Добре, ще кажа на Джин да ви закара до летището утре".
" Ок"
След това легнахме и заспахме. На сутринта Джин дойде заедно с Хосок и Куки да ни закарат.
- Имате нужда от почивка , както и те - сподели тъжен Джин.
- Добре ли са?- попита разплакана Кън Хе.
- Не - отвърна Куки.
- Какво ще правим? - попитах аз вече плачейки.
- Всички трябва да си дадете време - каза Хосок и се качихме в колата.