Хърмаяни, Рон, Хари и Джийни през деветнайсетте години след битката с Волдемор

Всичко свърши- Част 6

Гледна точка Джини:
Скоро бах на входната врата.Бързах да се обуя.Още не можех да разбера какво се случи с Дийн.Даже не знаех защо се притеснявам толкова много за него.
Вече вървях по улицата.Оглеждах се на всички страни и постоянно се блъсках в хората. Минах покрай едно кафене. Беше пълно.Спрях, за да огледам по- добре и в този момент видях Дийн. Сърцето ми спря. Краката ми омекнаха.Стомахът ми се сви на топка. Дийн се целуваше с някакво момиче. Не можех. Но защо реагирах така. Нали не знаех какво изпитвам към него, или знаех? Ооооох! Дийн се отдели от оная пикла и извърна глава. Видя ме. Престорих се, че не съм разбрала какво се случва и тръгнах напред, но той тръгна след мен. Обърнах се назад, за да видя дали идва. Беше точно зад мен. Започнах да бягам. Сълзите напираха в очите ми. Най- накрая ме настигна и ме хвана за ръката.
- Джин!
- Не ми викай Джин!- развиках му се аз. Сълзите вече се стичаха по бузитте ми. - Каква е оная? Или по- скоро каква съм аз? Любовница? Някаква играчка? Кажи Дийн, кажи ми!- вече крещах с цяло гърло. Хората ни гледаха, но на мен не ми пукаше. Дийн стоеше с широко отворени очи и не обели нито дума.
Нямах сили да му крещя повече. Изведнъж главата ме заболя много силно . Започна да ми се вие свят и в следващия момент всичко стана черно.
Гледна точка Дийн:
Бях с Амелия в едно кафене. Целувахме се. Тя е много готина и много секси. Заедно сме от 3 години, но бях плопуснал да споделя тази подробност с Джини. А това за вчера. Просто не знам какво се случи. Просто като я видях и нещо ми стана. Но истинската ви любов беше Амелия. С Джини беше просто... тръпка. Когато се отделих от страстната целувка с моето момиче извърнах поглед и видях Джини. Тя стоеше и ни гледаше. В очите и се четеше тъга. Реших да отида при нея. Тя трябваше да знае, но когато станах от стола ня тръгна. Аз побягнах след нея. Настигнах я и я хванах за ръката. Тя започна да крещи. След думите й разбрах какъв тъпак съм, но не можах да кажа нищо. Изведнъж тя застина.Гледаше ме право в очите. От дълбоките й зелени очи се стичаха сълзи, а в следващата секунда беше на земята. За една минута стоях и гледах. Не знаех какво се случва.После я грабнах качих я в колата си и тръгнахме към болницата.
Дръж се Джини, дръж се!- повтарях аз през целия път.
Изваждах Джини от колата. Влязох я възможно най- бързо в болницата, за да я стабилизират.
След 1 час:
Вече чаках 40 минути пред лекарския кабинет.ЗАЩО СЕ БАВЕХА ТОЛКОВА? Не бях на себе си. Вървях нагоре- надолу. Мислех си за най- лошото. В този момент вратата се отвори.
- Докторе!- прошепнах аз. - Как е тя?
Той стоя неподвижен няколко секунди. После бавно надигна глава.
- Моите съболезнования!- каза той.
В този момент времето спря. Вече нищо не беше от значение. Джини я нямаше и за това бях виновен само и единствено аз. Опрях гърба си в стената и се свлякох.
- Какво направих?