Хърмаяни, Рон, Хари и Джийни през деветнайсетте години след битката с Волдемор

Част 7

Джини всъщност не беше умряла. Тъй като при нея бяха настъпили доста сериозни усложнения, лекарят беше направил грешно заключение, заради което Дийн щеше да се разкайва най- вероятно до края на живота си.
......................................................................
Постоях няколко мивути така. После бавно се изправих и тръгнах. Не можех да повярвам какво направих и не можех да остана повече в този град. Просто си събрах багажа и тръгнах без да кажа на никого, дори на Амелия.
След три дена:
Гледна точка Джини:
Отворих очи и над главата ми проблеснаха лампи. Лампи, които не ми бяха познати. Огледах се. Бях в болнична стая. Защо? Не помнех нищо. След малко вратата се отвори и в стаята влезе докторът.
- Докторе!- промълвих аз. - Защо съм тук?
- Ами,... госпожо Потър, вие припаднахте и настъпиха... как за кажа... усложнения. Бяхте в кома три месеца.
- Три месеца!? Как така?! Ами Дийн? Ами Хари? Трябва веднага да ме изпишете!
- Но, госпожо Потър...- не можа да довърши той.
- Веднага!- повторих аз.
- Идчакайте за минутка- каза той спокойно и излезе от стаята.
Лежах и не можех да повярвам. Била съм в кома три месеца! Не помнех нищо от станалото пледи това, а кой знае какво се е случило, докато съм била тук. Дали Хари знаеше, а Дийн?
Излязох от унеса, в който бях, когато вратата отново се отвори.
- Може да тръгнете още сега, госпожо Потър- каза все така срокойно лекарят.
- Благодаря!

Взех си такси, защото валеше. Гледах стичащите се по плозореца капки. Тогава видях Хари. Помолих шофяора да спре, дадох му пари, но не изчаках рестото. Слязох от таксито и започнах да бягам, колокото се може по- бързо. Нажазих в няколко локви и цялата се измокрих, но продължих да тичам.
- Хари! Чакай!- извиках аз.
Той се обърна рязко и се усмихна.
- Джин! Какво става с теб?!- попита ме той притеснено и ми се нахвърли отгоре. Засмях се. Липсваше ми толкова много.
- Ох! Ами... дълга история. Хайде да отидем някъде на топло, защото цялата съм мокра, и ще ти разкажа.
- Добре!- сйгласи се Хари. - Искаш ли да дойдеш у нас и да гледаме филм?
- Да, разбира се! - отговоих аз.
Той преметна ръка през рамото ми и тръгнахме. С Хари се чувствах защитена, но в съзнанието ми пак изплува Дийн. Къде беше той? Аз все още не си спомнях нищо.
Скоро бяхме в апартамента, който Хари беше наел след като се разделихме. Аз седнах на дивана и започнах да избирам филм. Търсех романтична комедия, която да ме развесели. Имах нужда.
-Искаш ли горещ шоколад, Джин! - извика Хари от кухнята.
- Да! - провикнах се аз.
След малко той се върна с две чаши. Седна до мен, завихме се с едно одеало и си пуснахме филма. По едно време усетих ръката на Хари около кръста си. Той ме придърпа към себе си, а аз подплях глава на рамото му. Скоро съм заспала.
ГЛЕДНА ТОЧКА ХАРИ:
Прибирах се вкъщи, когато чух познат глас да ме вика. Обърнах се и видях Джини. Не можех да повярвам, че е тя. Не я бах виждал от три месеца, а и така и не ми даде отговор на въпроса дали иска да се съберем пак. Нахвърлих и се отгоре. Тя се засмя и тъй като беше много мокра решихме да отидем на топло у нас и да гледаме филм.
Вече бяхме в апартамента ми, който бях наел след като с Джини се разделихме. Тя седеше на дивана и избираше филм. Толкова е красива. Исках да я прегръщам и да я целувам, но първо трябваше да изчакам да ми отговори. Приготвях горещ шоколад в кухнята и после се върнах при нея. Завихме се с едно одеало и си пуснахме филма, който Джини избра. Беше романтична комедия. Не се сдържах, поставих ръка около кръста й и я придърпах към себе си. Тя подпря глава на рамото ми.
- Хей, Джин, ааа... помисли ли върху предложението ми отново да се съберем?- попитах притеснено, но когато я погледнах беше заспала. Скоро и аз се унесох.
Здравейте! Надявам се и тази част да ви харесва и много ви благодаря за прочитанията. Извинете ако има правописни грешки.