Хърмаяни, Рон, Хари и Джийни през деветнайсетте години след битката с Волдемор

Невъзможна любов

      Отидох в болницата възможно най-бързо.Попитах в коя стая е Дийн, а жената, на информоционното бюро ми  отговори, че е в операция. Ужас!
    - Кога ще излезе от операция? Къде ще го настанят?- започнах да я заливам с въпроси аз.
    - Не знам кога ще свърши операцията, госпожо, но мога да ви кажа, в коя стая ще бъде настанен.Само секунда... стая 124А .Намира се на първия етаж.
    - Много благодаря.
    Тръгнах направо по стълбите. Когато стигнах, седнах на един от столовете пред болничната стая и зачаках. След малко чух тракане от обувки по коридора.Извърнах глава.Към мен идваше едно младо момиче, доста наконтено- беше с червени обувки с висок ток, прилипнала пола, която и беше малко под дупето и блуза с голи рамене.Това изобщо прилично облекло ли беше?
      Най- неочаквано тя седна до мен. В продължение на 5 минути наоколо цареше неловка тишина, но аз най- накрая реших да я попитам кого чака.
       - Едно момче- отговори ми троснато тя
       -Оу.Аз също.Как се казва то?
      - Оф.Теб какво те засяга- говореше толкова високомерно. За каква се имаше?
      След кратко мълчание отвърна:
    -Казва се Дийн
     Стана ми лошо. Не знаех, че той има... ъъъ... сестра?
    - Ти сестра ли си му?- попитах аз
    - Сестра?- изхили се злобно тя- Аз съм му гадже!
    После тя ме огледа внимателно и каза:
   - Я чакай, ти си Джини. Дийн много ми е говорил за теб. Ти си му любимата сестра!
    След тези думи аз просто станах и си тръгнах.Нямах сили да кажа нито дума.
......................................................................
Гледна точка Дийн
  Бях в болнична стая.Но какво правех тук? Надигнах се леко в леглото. Всичко ме болеше.
   Тогава в стаята влезе Амелия. Попитах я защо съм тук.След като ми обясни не можех да не попитам къде е Джини.
    - Ясно значи- промълви тя- Ето защо си е тръгнала.
    - Какво?- не можех да разбера какво се случва.
     -Сбогом, Дийн- почти безгласно изрече тя, излезе от стаята и затръшна врата след себе си.
     Повече никога не видях нито нея, нито Джини.
......................................................................
                           КРАЙ
  Надявам се историята да ви е харесала. Знам, че не е много дълга и съжалявам, че не писах доооооооооста дълго време, но просто, ходя на училище😂.Нарочно оставих отворен край, за да може вие да решите как да свърши или да продължи историята.
❤❤❤