Хърмаяни, Рон, Хари и Джийни през деветнайсетте години след битката с Волдемор

Завинаги заедно

      Гледна точка Хари:
   Събудих се и погледнах към Джини, която все още спеше. Беше толкова сладка. Погалих я по главата и тя леко се размърда, но не се събуди. После погледнах телефона си.  Беши 20:00. Как съм спал толкова дълго. Откакто с Джини се скарахме не съм спал повече от три часа на ден. Но нещата се подредиха чудесно. Беше станало късно и тя щеше да остане при мен.
       Станах, за да приготвя вечеря. Любимото й ястие беши пилешко месо с топено сирене. Тъкмо слагах масата, когато тя се събуди.
     - Хей, Хари!-каза тихо тя и се изправи. После бавно се прибилижи към мен и ме целуна. Не го очаквах, наистина. Но ми хареса. Тя понечи да се отдели, но аз я стиснах силно за дупето,  притиснах я още по- силно към себе си и устните ни се сляха. Повдигнах я и я сложих да сидне на кухненския плот. Започнах да разкопчавам рицата й.
    - Хари, не!- възпротиви се тя. - Нека в спалнята.
     Усмихнах й де дяволито и я понесох нагоре. Когато влязохме в стаята направо я бутнах на леглото и се качих върху нея. Започнах за разкопчавам панталоните й, докато оставях влажни целувки по врата й. После се сещате какво се случи.
      На сутринта:
     Отворих очи и веднага погреднах Джини. Ня още спеше. Станах, измих се, облякох се и слязох, за да направя закуска.
    Гледва точка Джини:
    Събудих се и погледвах встрани, но Хари го нямаше. Сигурно беше слязъл да направи закуска. Полежах 10 минути в леглото и най- накрая с триста зора се изправих. Завлякох се до банята и после слязах долу по пижама.
      - Добро утро, Хари!
     - Добро утро, Джин! Сложил съм закуската.
     - Ау. Гофрети със сладолед! Любимите ми! Благодаря!
     - Всичко за теб. Ааа... за вчера... означава ли,че искаш пак да се съберем.
     - Ами... не!- пошегувах си аз. Исках да видя как ще реагира.
    - Ами... добре тогава - каза той разочаровано.
      Засмях се, а той ме погледна въпросително.
    - Ама разбира се, че да, глупчо такъв.
     Той стана, дойде при мен и ме прегърна силно.
    - Обичам те, Джини!
    - И аз теб, Хари!- отвърнах аз.- А искаш ли да се разходим?
    -Да- отговори той радостно.
   Набърцо се облякох и тръгнахме. Мислех за Дийн. Да не би с него да сме се скарали, а аз да не помня?
      Гледна точка Дийн:
   Все още не бях заминал. Трябваха ми няколко дена дя свърша някои неща и да си стегна багажа. Иязох да потичам. Бях забил поглед в краката си, когато чух вякой да ме вика. Спрях и бавно се обърнах. И... и... и.... пред мен стоеше Джини, заедно с Хари. Ама как? Боже!
       - Дийн! Здравей! - махаше ми тя и се усмихваше.- Добре ли си?
     Сигурно изглеждах зле, но как да реагера човек, когато види някого, за когато знае че е умрял, да му маха и да му се усмихва?
     -Джини! Ама това наистина ли си ти?- попитах я. Все още не можех за повярвам
     - Ааа... да. Защо?- попита объркано тя.
    - Ами ти беше умряла!
    - Моляяяяяя?!?!?!- тя изкрещя и стана бледа като платно.
  
     Здравейте! Това е новата част. Надявам се да ви харесва. И много благодаря за четенията. Почти са 100...!!!😊😊😊❤❤❤. Извинете ако има правописни грешки!