Хърмаяни, Рон, Хари и Джийни през деветнайсетте години след битката с Волдемор

Това ли е краят?

   Тя залитна и щеше да падне, но Хари я хвана. Този път не изгуби съзнание.
      - Какви ги говориш?!- попита ме  той ядосано.
     - Говоря ни истината, приятелю! Любимата ти беше мъртва, но сега виждам, че не е! Но виждам, че въобще не си се сещал за нея през тези три месеца.
     - Ти на кого говориш така!- разгневи се той и тръгна да налита на бой. Джини вече се беше съвзела.
     - Хари, недей!- извика тя.- Нека Дийн ни обясни за какво говори! Как така съм била умряла!
    - Ох. Ами виж. Ти... припадна. И после те заведох в болницата. И след като чаках известно време, докторът ми каза, че са настъпили усложнения и ми каза, че... че си мъртва.
    - Ама, как! На мен ми каза, че съм била в кома три месеца - погледна ме озадачено тя. - Нищо не разбирам! А защо съм припаднала?
    - Оо. Джини. Съжалявам!- не можех да й кажа за Амелия и просно си тръгнах. Знам, че постъпих тъпо в този момент, но не знаех какво друго да направя.
    Гледна точка Джини:
   Дийн си тръгна. Просто ей така. Без да ми даде никакво обяснение. Чувствах се ужасно. Исках да се прибера в къщи и просто да си легна.
     - Хайде да се прибираме, Джин- подкани ме Хари.
    - Съжалявам, но тази вечер искам да остана сама. Ще се видим утре!- прегърнах Хари и тръгнах.
     Вървях забила нос в обувките си. Почти се бях прибрала.Пресичах улицата, когато чух Дийн да ме вика. В следващия момент той ме избута и падна на земята. Срещу него идваше кола. Клаксонът свиреше ли свиреше, ала шофьорът не можа да спре на време. Дийн... т-т-той лежеше пред мен целия в кръв. Около него се бяха събрали много хора. Опитах се да запазя спокойствие, но как. Веднага  се обадих  за линейка. Дойде бързо. Качиха Дийн в нея. Когато понечих за де кача медицинската сестра ме спря, каза че не мога да дойда и затвори вратата. Стоях и гледах как линейката се отдалечава. Сълзите се стичаха по бузите ми. Боже, какво направих!