\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\

'13'

Какво си мислех като се съгласих с това? Нито го познавах лично,нито нищо. И все пак се съгласих и сега гледате как някакъв идиот чака пред училището човека, когото харесва само, за да отиде на парти на което не иска да ходи. Просто чудесно. Можех да го поканя да пием по кафе, но аз не. Отиди на някакво си глупаво парти.
И изведнъж мислите ми бяха прекъснати от допира на нечия ръка. Обърнах се и за момент не можах да си поема дъх. Отблизо беше още по-чаровен.

-И все пак дойде!- Хю Джонг се усмихна ведро и някак топло.

-Имах ли изобр?

-Амии-направи се на замислен той. -Не! -отговори накрая.

***

-Радвам се, че те виждам на живо! - каза той, усмихвайки ми се докато
вървяхме по широките улици.

-В твоето училище съм, виждал си ме.

-Е да, но не те познавах тогава.

-Ти и сега не ме познаваш.

-Хм? -погледна ме учудено. -Явно искаш да се запознаем.

-Ами по принцип да. -усмихнах се.