Докато се лутах полупиян, но все още със здравия си разум, из голямата къща на Хю Джонг, забелязах не кой да е, а онзи идиот Джинхо. От кога по дяволите той ходи също на купони?
Закрачих към него и със силната си ръкохватка, го вкарах в тоелтната. Той троснато ме погледна и започна да псува, но когато разбра, че съм аз се кротна и идиотска усмивка се появи на лицето му. Ах как ме развеселяваше тази усмивка.
-Какво правиш тук, Джинхо?! -попитах го, опитвайки се да бъда сериозен.
-Наблюдавам те. -засмя се той.
-Моля?! Че от какъв зор ще ме наблюдаваш?!
-Ох, ох ох. -направи се на изтормозен от света и сложи ръка на рамото ми както господина по Философия правеше. -Всички знаем защо си тук.
-Всички?! -погледнах го учудено.
-"Всички"-"Аз и Ти",таа така. Тук си заради онзи красавец, а аз, за да те пазя от това да не направиш някоя глупост. Щото момчето ми ти трябва да бъдеш доминиращ, а не той.
-Джинхо..-издишах тежко. -Ти си идиот.
-Може би, но съм твоя идиот!
أنت تقرأ
\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\
أدب الهواة-Ще дойдеш на този купон, нали? -Предполагам.. -Ще бъде забавно, обещавам ти.
