\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\

'22'

Беше петък, а аз стоях на една пейка както ми каза Хю Джонг.
Трябваше да го изчакам, за да отидем у тях да гледаме филм. Аз далеч нямах намерене да гледам филм.

-Шу! -изненадващо извика Хю, карайки ме да подскоча от пейката.

-Здравей.. Хю. -да си призная ми беше неудобно след онзи чат, но знаех, че това ще се промени щом веднъж стъпех у тях.

-Тръгваме ли? -усмихна ми се той, а аз в отговор кимнах и тръгнахме.

През целият път си мълчахме, а когато наближихме къщата му сърцето ми започна да бие лудо. За момент си помислих дали да не се откажа и просто да побягна, но така никога нямаше да съм с човека, когото адски много харесвах.

Вече бяхме пред вратата и той бавно я отключи, правейки ми път да вляза. Заведе ме до стаята му и каза да изчакам да донесе пуканки. Замислих се дали сега да го направя или после. Тогава разбрах, че нищо не бива да бъде планувано, защото точно тогава се случват много изненадващи неща.
Хю Джонг влезе в стаята, остави пуканките на бюрото и просто се надвеси над мен, карайки ме да легна на леглото. Бях толкова близо до него, че за момент се паникьосах. Усетих сладкият му аромат и незнайно как това ме възбуди.

-Искаш това, нали? -попита той ,поглеждайки ме в очите.

-Кое?

-Искаш да бъда тук над теб, сега точно в този момент и именно затова дойде.

-Как разбра?

-Чете се в очите ти. -прехапа устна той, усмихвайки се.

Нещо в мен прещракна. Вплетох пръсти в косата му, дърпайки го към себе си и го целунах. Устните му бяха меки и влажни. Той мигновено отвърна на целувката, заигравайки се с езика ми. Харесваше ми да се отърквам в него...

Следва продължение