\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\

'23'

-Не знаех, че срамежливите са толкова перверзни. -усмихна се лукаво Хю Джонг.

-Аз също.

Той сля устните ни и този път усетих възбудата как се прокарва през цялото ми тяло.Отдръпнах леко Хю от мен.

-Защо не ми каза? -попитах спокойно.

-Кое?

-Че ме харесваш.

Той се изправи в седнало положение.

-Не бях сигурен. -започна с лека нотка на неувереност-Виж, аз никога не съм харесвал момчета и аз самият не исках да си повярвам. Но като стана онова нещо на купона.. разбрах. Най-сетне разбрах, че аз просто изпитвам нещо повече.-облиза нервно устни.
-А ти как разбра? -обади се след кратка пауза.

-Кое как разбрах? -погледнах го с почуда.

-Че.. харесваш момчета. И че харесваш мен.

-Аз винаги съм харесвал. Нямам спомен да съм заглеждал момиче. Просто нямам интерес към тях. А като видях теб и нещо в мен потръпна.

-А лошо ли е?

-Защо нещо което стопля сърцето ти да е лошо? Не е лошо да чувстваш. -усмихнах се.

Той отвърна на усмивката ми с усмивка.
Не издържах и го повалих на леглото, надвесвайки се над него. Той ме придърпа към себе си, целувайки ме жадно. За първи път изпитах такова удоволствие.