\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\

'21'

-Харесвал ме бил от три години, тц-измрънках.

-А защо не? -погледна ме Джинхо.

Нагласих се по-добре на леглото и го погледнах.

-Това просто не е възможно!-възмутих се.

-Като се замислиш, ако не те бе харесвал, щеше ли изобщо да ти пише?

-Този въпрос подвеждаш ли е?

-Не ми отговаряй на въпроса с въпрос! -тросна се той.

-Добре де.. -извъртях очи. -Но не е задължително да ме харесва, че да ми пише.

Джинхо издиша тежко и протегна ръце към мен, хващайки лицето ми.

-Ти на кой свят живееш? Та това е Хю Джонг! Най-известното момче в училище!Но пък ти приятелю мой си доминиращ. -отдръпна се от мен, настанявайки се на леглото.

-Доминиращ?

-Какво те възбужда, Хаи?

-З-защо ме питаш това?! -усетих как лицето ми почервенява. Този въпрос ми дойде  изневиделица.

-Стига де.., вече си на 17!Няма как да не си перверзен поне малко.

Това момче си нямаше ни най-малка представа с кого разговаря. Нямаше представа колко перверзен съм. Да такъв съм. Много пъти съм си представял неща с Хю Джонг. Когато съм сам с мислите си,не ме беше срам, но е по-различно да говоря точно пред него за това. Странно е всъщност.

-Добре ли си? -учудено попита той.

Не усетих кога мазна усмивка се беше появила на лицето ми.

-Да кажем, че съм перверзен. Какво предлагаш?

-Това вече е друго нещо! -засмя се той и се настани удобно.
Сега ще видим за какво иде реч.