\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\

'18'

-Как си,Шу? -усмихна се сладко Хю Джонг.

-Д-добре! -едвам успях да кажа през глупавите си заеквания.

Джинхо беше на път отново да избухне в смях, затова го сръгах с лакътя си.

-Искам да поговорим.

-Оу, ами.. добре.

Той погледна към Джинхо после отново към мен.

-Оу. - светна ми какво има предвид, затова казах на Джинхо да отиде да се разходи и като по чудо без много възражения той го направи.

Хю Джонг се доближи до мен.

-Помниш ли нещо от партито? -попита ме съвсем спокойно.

-Ами, мъгливо ми е. -излъгах. Странно ли е, че помнех именно важните неща?

-Хм. -прехапа устна той. -Знаеш ли, извинявай, не трябваше да те карам да идваш. Станаха накои неща, за които ти се извинявам и се радвам, че не помниш.

Ако наистина не помнех щях да си помисля, че ме е изчукал и сега ми се извинява.

-Добре. -казах

-Искаш ли.. -да ме изчукаш, помислих си и се засмях при тази мисъл, но веднага осъзнах какво по дяволите съм си помислил и, затова малко се стреснах.-Да ти се реванширам като дойдеш някой път да гледаме филм? В нас? -повдигна вежда той.

-С удоволствие. -усмихнах се.

-Радвам се. Какво ще кажеш за петъка?

-Добре. -продължавах да се усмихвам.

-Супер. -той стана от пейката. -Е, аз ще тръгвам, ако искаш ще ти пиша после.

-Непременно-лицето ми вече се схващаше и добре, че тръгна, за да отпусна мускулите на лицето си.