\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\

'17'

Беше понеделник. Първи час корейски език. Все още имах леки болки в главата, но се траеха.
Изведнъж усетих как някой ме побутва. Обърнах се и видях Джинхо ухилен, държейки някакъв смачкан лист.
-Какво?
-Вземи го! -подаде ми листа, а аз даже и да не исках нямах избор, затова го взех.

/Партито беше уникално! Разбрах, че и ти си си намерил късмета! :D/

Обърнах се към него, пускайки му злобен поглед. Направих гримаса, която той разбираше като "Ще те убия" и усмивката му веднага изчезна.

След часовете го извиках на покрива на училището, за да му обясня какво точно се случи или поне това което помня аз.

След разказа ми, заслужаващ награда той ме зяпна учудено и не след дълго ужасен смях разстърси покрива.

-Не! Млъкнии! -опитах се да му запуша устата, но смеха му беше толкова истеричен, че нямаше как. След като вече изцеди и последните си сили, заради смеха той се кротна, поглеждайки ме с усмивка.

-Не е чак толкова зле. -каза тихичко.

-О, нима? -повдигнах вежда.

Понечи отново да пусне бурния си смях, но си спомни, че вече няма сили.
Изведнъж до нас дойде някой и се настани на пейката до мен, увивайки ръка около врата ми.

-Как си, Шу? -беше Хю Джонг с неговата сладка усмивка.