Оставих Джинхо да си копунясва и отидох да пийна още нещо. Така и така бях дошъл тук. Ще е грехота, ако не изпия повече от безплатния алкохол. Да не говоря, че не мярнах никъде Хю, откакто ме домъкна на купона си.
***
Седях опънал се на канапето и гледах хората как минават покрай мен и заминават. Забавляваха се,а аз стоях пиян като идиот,"разлагащ се"идиот.
Изведнъж някакво момче,доста привлекателно при това застана пред мен и започна да ме разучава с поглед. За момент ми се стори,че този поглед е по-скоро някакъв намек и всъщност така и се оказа.
Станах от канапето и за секунди се оказах в неговите ръце. Заведе ме до един по-усамотен коридор,ако можеше така да се нарече,заради няколкото двойки, които се натискаха и сякаш всеки момент щяха да се изядат.
Притисна ме до стената, увивайки ръце около кръста ми. Докато се усетя вече устните ни бяха сляти и целувките ставаха все по-задълбочени. За момент си помислих, че това може да е Хю Джонг, но тези мечти бяха разрушени, когато той се появи от нищото и буквално отлепи момчето от мен, запращайки го на пода.
YOU ARE READING
\수줍은 (ᏚᎻY) -\t̶e̶x̶t̶i̶n̶g̶\
Fanfiction-Ще дойдеш на този купон, нали? -Предполагам.. -Ще бъде забавно, обещавам ти.
