This is not you

осма глава

Гледна точка Лиса
Събудих се със страшно главоболие, нестига, че днес ще трябва да пътувам за да видя баба, която живее на края на света... а сега и съм болна! Реших днес да не ходя никъде и само да си лежа. Вече стана обяд, а аз още бях в завивките. Наложи се да се изправя за да дигна телефона, което ми костваше доста усилия. Беше Джънкук:
-Къде си? Защо не си на училище? Само заради теб дойдох да те видя!
-Няма ли да питаш как съм! Не се чувствам добре и реших да не идвам.
-Горкото! Дано да се управиш... а какво ти има... гърло ли те боли*започна да разпитва и изреди всички възможни болести
-... просто ми трябва почивка! Не се притеснявай!
-Обади ми се като се почувстваш по-добре! Обичам те, доскоро!
-И аз те обичам! Хайде затваряй!
-Ти затвори, прекалено те обичам!
-Аз те обичам повече... а и съм болна.
-Добре, аз ще затворя...*засмя се и добави като прошепна*...но не е вярно!
*засмя се и актове телефона на бюрото. Пусна телевизора и се загледа

Гледна точка Джънкук
Най-накрая свършиха тези шибани часове! Бягаше ме се от час... но момчетата решиха да са ,,послушни"...а пък и мен ми се събраха много отсъствия... не че ми пука! Така... решихме да излизаме след часовете. Събрахме се всички и тъкмо щяхме да тръгваме и телефона ми звънна. Беше баща ми. Трябва да се е случило нещо голямо
-Ало... защо ми звъ...*бях прекъсната от него
-Недей разпитва, а бързо ела в болницата!
-К-какво е станало?
-просто ела!*каза болницата в която ме чакаше. Аз бях притеснен и веднага тръгнах да бягам. Притеснението ме гонеше... какво е станало?!
Скоро като наближих болницата, спрях да бягам и започнах да вървя бързо към входа, като леко притичвах. Влязох в болницата. Отвътре изкарах от притесниние докато приближавах рецепцията. Малко преди да стигна до нея чух гласа на баща ми.
-Джънкук, трябва да ти кажа нещо...
-Какво е станало, защо ме извика?!
-Майка ти... претърпяла е катастрофа.
-Какво!!! Как е тя? Къде е?*тръгна да тича по коридора
-Джънкук, ела! И на мен ми е тежко...*приближи се до него и го хванах за рамото. Започна да го води на горния етаж*В тази стая е. Отиди да я видиш*посочи една от многото бели стаи*
-*тръгна към стаята, като не обърна внимание в баща си. Точно преди да влезе, един доктор го спря*
-Предполагам, че ние ден сина й?
-Да, как е тя?
-...Правим всичко възможно! В кома е. Ако искате я вижте за малко.*при това изречение Джънкук влезе в стаята*
-Мамо...*очите му се насълзиха*...Мамо, ти си добре нали? Няма да ме оставиш... аз не бях добър син, а ти беше страхотна майка. Правеше всичко, за да сме щастливи...
-...Да, а ние цъфтяхме от радост!*прекъсна го баща му като стоеше подпрян на вратата*
-Какво могеше да направи, като ти ходеше да пиеш!*повиши тон*
-Не съм аз виновен че не бяхме щасливо ,,семейтво"*направи знак за кавички с пристите си*
-А кой!*вече крещеше*
-Тя! Твоята майка! Аз съм ти повече баща от колкото тя ти е била майка, въпреки че не съм ти биологичен баща! Тя вероятно е преспала с някой, преди да се запознаем, а той я е зарязъл и дотича до мен!
-Мамо, не го слушай! Не му вярвам!*погледна към нея*
-Не й говори! Тя е мър-тва! Говориш в момента на труп! Само апаратите я поддържат жива! Исключим ли ги-край! А съвдем скоро и това ще стане!!!
-...*очите му се насълзиха и избяга от стаята. Претича по коридора, като за малко не се блъсна в сестрата. Излезе на двора и се строполи на колене и започна да плаче като от време в време поглеждаше към небето. Скоро няколко сестри дойдоха, изправиха го и го занесаха в едната от болничните стаи. Дадоха му хапче, от което заспа*

********
Скоро се събуди, като не спираше да мисли за това. Една сестра влезе и го попита как е.
-Майка ми няма да се оправи...*говореше като мъртвец*
-...Желаете ли да си тръгвате?*не посмяха да кажат нищо във връзка с майка му*
-Мхмх*кимна и става бавно, като не мърдаше очите си особено много. Излезе от стаята и се запъти към къщата си. Беше залез слънце и гледаше нагоре към красивото небе-единственото хубаво в този момент.

Така... малко тъжно се получи, но ако искате нещо по-забавно може да видите меметата на това сладурче Hoshi7672 , което днес има рожден ден!!! Бебо, честит рожден ден!!! Нека усмивката ти никога да не се сфаля от лицето ти, а аз ще направя всичко възможно да я задържа там! Пожелавам ти всички мечти да ти се сбъднат!!! Обичкам те! 😙😘😙❤❤❤

И вас ви обичам! Ако ви е харесало, може да харесате! ...Чао!