This is not you

четвърта глава

Тръгнахме а по пътя тя ми каза:
-Обещай да не казваш на никого. Ти си първия на когото казвам. Никой друг не се интересува от мен, останах съвсем сама...*прекъснах я
-Да не съм те чул да казваш че си сама. Имаш мен.
-Ти не можеш да ме направиш по-щастлива.
-Мога! Не е трудно. Просто се усмихни!
-Не е чак толкова лесно! Когато твойте мисли те теглят надолу, се чувстваш все по-мрачен и усмивката изчезва...
-Разбирам, но не оставяй живота ти на никакви лъжи. Обещай, че ще се усмихнеш!
-Ще се опитам!
-Добре. До утре!
-Чао!

                (На следващия ден)
Нямах търпение да изпратим рисунката на конкурса. С Лиса доста се потрудихме. След като я оставих на госпожата се запътих към физкултурния защото имахме час там. Лиса седеше на пейката.
-Какво става?
-Остави ме!
-Ела да играем. Ще бъде много забавно!
-Остави ме! Не ми се играе! Махай се!
-Добре! Ти стой тук и се самосъжелявай!*блъснах топката и излязох на двора. Погледах дърветата и запалих една цигара. Няма право да ми вика! Аз и помагам. Не мога да я гледам така... мисля че изпитвам повече от приятелство. Тя ме кара да се чувствам добър.

            Гледна точка Лиса
Какво направих! Много съм тъпа! Той искаше да ми помогне, а аз му се разкрещях. Трябва да го намеря. Видях, че излиза на вън. Намерих го. Беше запалил цигара. Ядосах се! Приближих се до него. Тъкмо пъхна цигарата в устата си, аз я взех и го целунах... обичах го! Той отвърна на целувката ми. Скоро въздуха ни свърши и трябваше да спрем. Погледнах го в очите и му се усмихнах
-Не беше толкова трудно, нали! Усмихвай се по-често.
-Добре, но ти спри да пушиш!
-*засмя се* Добре... Лиса, обичам те!
-И аз!

Надявам се да ви е харесало! Ако е така може да гласувате! Обичам ви😙😘😚

... и съжалявам че е много кратко!