This is not you

Първа глава

След тази беля, за пореден път ме извикаха при директора. Очаквах какво ще стане... и познах-изключиха ме за пореден път. Отново трябваше да се местя...

В новото училище не беше зле. Намерих приятели с които можем да вършим глупости:) Бързо ми се разнесе слава и тук. Бях един от най-известните заедно с момчетата, но още не познавам никого освен тях. Помолих Ви да ми покаже някои ученици.
-Ще започна с по-извесните. Това там е Лиса и нейната дружинка. Не се занимавай много с тях! Не за друго... курви са
-Личи си! *огледах ги всяка една по отделно и въздъхнах*
-Ела да ти покажа зубарите. Някой ден може да си ядосан и да ти трябва разтоварване...сещаш се...да набиеш някого!*отново избухнахме в смях*

Посмяхме се малко на зубърчетата и звънеца би. Решихме да не влизаме. Повикахме и другите момчета и се поразхождахме, рисувахме по стените със спрейове-обикновени неща... поне за нас. На привечер отидохме на покрива на една висока зграда и си поговорихме. Изпихме една бира, а аз изпуших една цигара... Да, пуша, въпреки непрекъснатите заплахи на директора, че ще говори с родителите ми. Е, говори, нашите разбраха, но какво могат да кажат - ,,Недей да пушиш, защото живота е прекрасен и не ти е необходимо!" Дори те няма да повярват на думите си. Не ме наказаха. И защо да го правят. Единсвеният начин да съм все още жив е този ми начин на живот - да обиждам и да наранявам другите, за да си докажа, че има и по-слаби от мен и че аз съм силен. А за цигарите... всеки, който е пушил знае, че се пристъстяваш... и не можеш да спреш.
   Всъщност последните години, когато започнах да практикувам този начин на живот се чувствам по-щастлив, но... осъзнавам, че ставам все по-самотен...
   Като започна да се замислям над такива неща, един глас се обажда в мен и казва: ,,Обаче на момче като мен, защо му са тези лигавщини - приятелство, любов... всички се страхуват от мен, а на мен ми прави удоволствие да ги гледам как като ме зърнат се крият в тоалетните! Бягаме от час, а учителите са така безполезни със своите оплаквания на родителите ми. За какво са те изобщо!? Дори плешивия ни дирекнор не може да ми се опъне. Какво ще постигне ако пак ме изгони?! Вече няма училище в което да  не съм бил вече!"

       ********************************
Преди да се пребера минахме за още една бира. Завъртя ми се главата и реших да се прибирам преди пак да се напия. Тръгнах сам, защото момчетата се заниваваха с други работи. Вървях си по улицата и де оглеждах. Тук нямаше ученици, пред които да де доказвам колко съм велик. Тук твърдото момче се чупеше. Извън учирище без групата бях просто едно нищожество и само аз си знаех за това.
  Прибрах се бързо вкъщи. Както винаги мама я нямаше, а татко вероятно пак е в някой бар.
   Взех се душ с нагласата да си легна. Влязох под завивките и точно тогава чух как някой отваря входната врата. Осетих се че това е мама заради токчетата и се направих на заспал. Тя отвори вратата на стаята ми
-Джънгкук, не се прави на заспал. Можеше поне първия ден да отидеш на училище.*личеше си че беше ядосана
-Болеше ме глава!... спи ми се
-Предупреждавам те! Утре искам да си изряден в училище. Не искам учителя пак да ми звъни по време на работа.
За нея работата беше най-важното нещо! Не казах нищо и просто се завих през глава. Дори и тя знаеше, че няма каквото и да стане някой да ме накара да правя неща, които неискам...

Извинете, че е толкова кратко! Нещо като въведение е. Учаквайте нови глави съвсем скоро. Не забравяйте да гласувате ако Ви е харесало! 😘😘😘