пета глава

128 10 0
                                    

-...офффф, проклета аларма! Още 5минути!-всеки ден започва така.
-Джънкук, още ли не си станал?
-Мамо, стига си крещяла... са-амо пет минути...*каза със сънен глас и се зави през глава. Майка му дръпна завивката, а той измънка.*Добре, добре! Ставам!
-Изяш си закуската и тръгвай. Аз отивам на работа. Ще се върна утре.
-Добре.*стана, отиде до гардероба и огледа дрехите. След като избра я облече и слезе на закуска. Нахрани се, взе чантата и тръгна на училище.
-Защо трябва да ходя в училище!?-пътят не беше много и скоро пристигнах. На входа на училището видях Ви.
  V-Добро утро! Какъв час имаме?-каза това и ме прегърна
JK-Мислиш ли че знам! Идвам в училище само, защото мама ме кара.
  V -Познато чувство... ти-и вчера какво прави с Лиса? Пак ли ти досажда тази курва!
  JK -Не! Всъщност, тя не е такава! Спрете да я наричате така!
  V -Уау, защо се ядосваш така?
  JK -Не я познавате!
  V  -А, значи сте се запознали!
  JK -Да... нещо против?
  V -Ще съжаляваш! Знаеш ли какво се разказва за нея! Че тя...-не можах да издържа и го прекъснах
   JK -Това не е вярно! Чули ли сте нейната версия или се доверявате на първия изнудвач!
   V -Че има ли друга версия, освен че е спала със всяко момче?
   JK -Да! Изнудвали са я! Всички обиди към нея са без причина! Признай си... държала ли се е провокативно или като лека жена!
   V -....
   JK -Видя ли! Говори с нея и ще разбереш, че не е лоша!
   V-ОК! Да проследим това момче! Беше от нашия клас, нали! Може да знае къде сме!
   JK-Хайде!
Намерихме стаята. Часа беше математика. Тази път седнах до Джин. Лиса я нямаше още. Предположих че се и оспала. С Джин целихме учителката с хартиики, при което си изпросихме наказание. След училище трябваше да останем. Ядосах се на тази стара кранта! Какво да направя като нейните часове са толкова скучни! Поне ще съм със Джин да и отмъстим😂😂😂

                             ****
            (В голямото междучасие)
След третия час излязохме с момчетата да поразнообразим. Междучасието беше голямо, така че можеше да се шляем. Седнахме в една скрита уличка да поговорим. Използвах момента да изпуша една цигара... обещах на Лиса, но е по-силно от мен.
Седнах до Шуга. Той беше довел още едно момче. Изведнъщ прекъсна разговора:
-Хора, искам да ви представя Чен...
-Здрасти*казаха всички в един глас.
-...та-а с него сме гаджета
-Честито!-каза ,,тълпата". Знаеха че е гей.* Доста е сладък!
-Благодаря-каза Чен. Личеше си че е срамежлив.
-Хора, трябва да тръгваме! Има две минути докато почне часа.-имам навик да си гледам часовника. Ако не бях аз, ще закъснеем. Почнахме с тичаме. Пристигнахме почти навреме. Учениците си ровичкаха в шкафовете. Видях Лиса. Тръгнах към нея, но едно момче застана пред нея и я целуна... тя ме видя и се отдели. Аз се запътих към стаята, като дори не я погледнах.



  Хелоу, sorry че малко засаснях! Скоро ще кача нова!
Може да гласувате ако ви е харесало!

This is not you Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon