Ти уби сърцето ми

част 1

Събудих се рано сутринта. Докоснах студеният под с пръсти на краката си. Обух домашни чехли и станах от затопленото легло. Влязох в банята. Измих зъбите и лицето си. Оправих леглото си и се преоблякох. Сресах дългата си руса коса и слязох на долният етаж от къщата ни, за да помогна на майка си. Тя направи закуска, а аз приготвих обяд за баща ми. Той работеше много и се нуждаеше от храна. Татко също слезе. Мълчанието беше в повече. Никой нищо не казваше. Не смятах да развалям това. Наядохме се и те тръгнаха на работа, а аз към голямото имение на семейство Стайлс. Днес щеше да е първият ми ден там. Стигнах до големите порти и те автоматично се отвориха. В двора имаше камери. Стигнах до стълбите и щом се изкачих, натиснах звънеца до голямата дървена врата. Тогава ми отвори една усмихната и не много възрастна жена. Това беше собственичката на дома. Казваше се Ан.

- Здравей, мила. Влизай. - усмихна се топло и ме покани вътре.

Щом влязох вътре се почуствах като в дворец. От вътре сградата изглеждаше още по-голяма и луксозна. Аз се обърнах към жената с лека усмивка.

- Още днес мога да започна работа.

- Добре. Ела да ти покажа стаята, в която ще отседнеш - каза топло милата жена.

Стая? Тук ли щях да остана? Да, щях да съм прислужница, но тук въобще не беше моето място. Тя ме отведе до последният етаж, където явно беше мястото на служителите в къщата. Показа ми стаята и каза, че ще прати човек, който да вземе нещата ми от вкъщи. Мама щеше да ги опакова. Подаде ми униформата и каза щом съм готово да сляза долу, за да ми каже какво трябва да върша. Щом ме остави сама в стаята, която изглеждаше толкова добре колкото в цялата къща, се преоблякох. Униформата се състоеше от черна прилепнала пола малко над коляното и бяла риза. Същата, като по филмите. Излязох от стаята и слязох надолу по дървените стълби, които се топлеха под белият килим.

- Сутрин в 8:30 ще сервираш закуската. Синът ми става по-късно, затова неговата закуска ще е към 10 часа. Кухнята е надолу по стълбите, а нещата за чистене са в килера на долният етаж. Има табелка. До обяд ще имаш свободен час. Обядът се сервира в 12:30, а вечерята в 7 часа. Най-често ще помагаш на синът ми, понеже предишната прислужница напусна. Е, това е. Надявам се да се разбираме добре. - дари ме с още една от нейните усмивки.

- Разбира се, госпожо Стайлс! - усмихнах се аз, а тя излезе от къщата. Явно отиваше на работа.

Огледах се. Единственото, което виждах бяха скъпите мебели и снимки в рамки по скриновете. Снимките 'затопляха' обстановката, защото все още показващото се слънце не бе стоплило имението. Тишината запълваше празните стаи. Не знаех от къде да започна. Реших да сляза до кухнята, за да се запозная с другите служители. Тъкмо се запътих натам, докато от горните стълби не се чу някакъв мъжки глас.

- Виж ти, имам си нова прислужница.. - огледа ме някакво момче с къдрава коса и зелени очи, слизайки по стъпалата.

- Аз съм Анабел Стюарт. Новата прислужница - казах плахо.

- Виждам. - дойде до мен и бавно ме обиколи, наблюдавайки ме, а аз седях на едно място - На колко си?

- 16, господине.
- Не си ли много малка да работиш? - сепна се той, но продължи да разхожда поглед по мен.
- Нуждая се от пари.

Той се подсмихна и продължи да ме обикаляше. Усещах силният му мъжки парфюм.

- От сега да ти е ясно, че работиш само за мен. - спря се пред мен и направи контакт с очите ми.

- Госпожа Стайлс каза, че ще работя.. - той ме прекъсна.

- Не ме интересува какво е казала майка ми. Ти работиш за мен. Ще правиш каквото ти кажа. - гледаше ме право в очите.

Аз кимнах одобрително.

Следва продължение..