Ти уби сърцето ми

5

*ако ви хареса дайте един вот и коментар*
Добре, и да внимавате. - Ан целуна Хари по челото и ни остави, а той спря с фалшивите усмивки.

- Гласи си багажа.. Ще си прекараме страхотно. - погледна ме перверзно и излезе от стаята.

Какво си мислеше той? Че ще му играя по свирката? Това, че той ми е шеф, не означава, че трябва да падам толкова ниско. Още сега можех да напусна, но.. Родителите ми ме спираха.. Или по-точно заемите им. Ъгхх! Не си оправих багажа, нямаше и да го оправя. Слязох долу при другите служители.

Вечерта.

Свърших със задълженията и се прибрах в стаята си. Щом влязох останах в шок. Всичките ми дрехи бяха разхвърляни на земята. Ту чорапи, рокли, бельо, дънки, блузи.. Всичко! Забелязах, че на вратата на гардероба имаше бележка 'Оправи дрехите и си приготви багажа. Чакам те долу, а аз мразя да чакам. Имаш и определено време. Ако не изпълниш казаното до 7 минути ще ми изпълниш едно желание. Бързо, времето ти тече!' - Хари. МОЛЯ?! Как ще оправя всичко за 7 минути? Той си играеше жестоко с мен. Побързах да прибера някои от дрехите, а другите ги прибрах в един сак, но после разбрах, че сака е скъсан. Хари го беше направил нарочно. Прибрах дрехите в няколко чанти. Взех четка за зъби и други важни неща. Преоблякох се. Сресах косата си и я оставих спусната. Слязох долу тичайки. Постарах се да бъда бърза.

- Закъсня.. - усмихна се доволно.

- Какво мислете, че правите? Скъсали сте сака ми и сте разхвърляли дрехите ми. На всичкото отгоре ми искате и време. Аз да не съм златната рибка, че ми искате желание. - ядосах се.

- Виж какво, пикло. Няма да ми викаш и да ми искаш сметка, ясно ли ти е? Аз ще ти казвам какво да правиш и ако не го правиш ще стане лошо! - говореше в лицето ми и стискаше ръката ми.

Аз дръпнах ръката си и не казах нищо. Той тръгна към входната врата и я отвори. Аз въздъхнах и тръгнах след него. Затворих вратата и се запътих след него към колата му. Качихме се в колата и тръгнахме. През целият път мълчахме. Аз гледах през прозореца, не исках и да го поглеждам. Една сълза се стече по лицето ми и побързах да я изтрия. Защо плачех за този глупак? Изпитвах страх, не знаех какво ще ми направи през тази седмица. Искаше ми се да избягам.
Усетих силни спирачки. Бяхме стигнали. Той излезе от колата, аз също. Взех багажа си и го последвах към вилата. Влязохме вътре. Не беше много голяма. Мислех си, че ще е, но не беше. Това беше, като негово местенце, но беше обзаведено. Имаше кухня, един хол, баня и една стая.. Една стая? О, не.. Нямаше да спя при него. Аз съм на дивана, той в стаята. Стана ми неловко.

- Остави нещата си в стаята, аз ще запаля камината - каза той.

- Аз ще спя на дивана - плахо заявих.

- Защо? Да не би да се притесняваш от мен? - засмя се.

- Не, просто..

- Е, тогава върви в стаята. - извади запалката си.

Аз влязох плахо в другото помещение. Имаше само едно легло. Беше, като спалня. Явно тук води момичетата, с които спи. Как щях да остана тук? Оставих чантите с дрехите в гардероба и огледах стаята. Облякох една жилетка, защото тук беше малко студено. Излязох от стаята, а той вече беше запалил огъня. Седнах на дивана. Беше много тихо. Чуваше се само пукащият шум от огъня. Хари седна до мен и пусна телевизора.

- Нали знаеш, че трябва да ми изпълниш едно желание?

- ..Да.. - отговорих тихо.

Той се усмихна доволно, гледайки към телевизора.

- Аз ще си лягам - казах и станах от дивана.

Влязох бързо в стаята и затворих вратата. Беше рано, но не исках да оставам с него. Изгасих лампата. Беше ми толкова неловко от присъствието на господина. Взех си пижамата и се съблякох. Останах само по бельо. Усетих свеж дъх да се сблъсква в затоплената ми кожа. Прикрих се с пижамата и се обърнах. Видях лукавата усмивка на къдравото момче.

- Измислих. Желанието ми е да спиш цялата седмица само по бельо - прошепна той в ухото ми.

- Какво? Не! - отрязах го веднага.

- Тогава ще ми дължиш още едно желание + услугата за колата, която умокри. - усмихна се подло. -А и нали знаеш какво става, когато не изпълняваш заръките ми? - погледна ме.

Лампата още беше угасена. Сърцето ми биеше лудо. Бузите ми бяха придобили розов цвят. Аз само легнах и се загънах. Обърнах се с гръб към него и застанах в края на леглото. Чух как разкопчава панталона си. Явно се събличаше. Въобще не исках да се обръщам. След секунди одеялото се надигна и под него се скри момчето. Бях затворила очи и стисках с едната си ръка края на одеялото. Изведнъж тялото ми настръхна от допира на студената му ръка по бедрото ми.

Следва продължение..