Ти уби сърцето ми

10

Започнах да мажа гърба му с лосион, като го мачках. Зеленоокото момче издавеше доволно звуци. Идваше ми да се изплюя върху гърба му. Спусках ръцете си по целият му гръб, а той мъркаше. Хари се обърна докато още бях отгоре. Сега беше с лице към мен, а аз седях върху приятелчето му.

- Продължавай да ме мажеш - заповяда той.

- Отпред ли?.. Аз не мога да ви мачкам отпред - объркано.

- Просто ме намажи и продължавай.

Аз намазах ръцете си и започнах да мажа гърдите му, като спусках в кръгови движение ръцете си надолу. Той ме гледаше и се наслаждаваше. Малко се притеснявах, но продължих. Усетих как нещо под мен потрепва. Явно му беше станало. Не можеше да бъде. Той се възбуждаше от мен. Беше гол, само кърпата прикриваше малка част от него. Имаше толкова хубаво тяло. Но не сега беше момента! Съвзех се и продължих да търкам ръцете си в тялото му. Приятелчето му потрепваше и усещах как се докосва в мен. Накара ме да изтръпна. Не знаех дали е възбуждащо или притеснително. Не знаех какво чувствах. Дали ми харесваше или не? Не можех да бъда такава. Аз бях добро момиче, а не уличница. Дори още бях девствена. Той ме гледаше с перверзен поглед и вече усещах как цялата му мъжественост се допираше в мен. Той искаше да спи с мен. Правеше го само за негова изгода. Но нали имаше гадже? Защо не извика нея? Или тя е била поредната вкарана в леглото му? Е, аз не исках да бъда една от тези.

Гледната точка на Хари.

Тя седеше върху място ми и търкаше ръцете си в тялото ми. Беше по черното дантелено бельо и просто ме подлудяваше. Започнах да се възбуждам и исках да я направя моя. Знаех, че е девствена кучка, която само се отваря, но беше толкова секси. Не се сдържах, а и вече беше късно да прикрия възбудата си. Стиснах я за дупето и я опрях още повече в мен. Започнах да целувам разгорещено устните 'и, докато ръцете ми шареха по тялото 'и. Бавно запътих ръцете си към гърдите 'и, когато телефона взе, че звънна. Мамка му! Кой смееше да ме прекъсне точно сега? Бутнах я от мен и станах увит с кърпата. Излязох от стаята и взех телефона си от масичката в гостната. Беше майка ми. Ъггх! Вдигнах.

- Кажи, мамо.. 

- Исках да видя как сте и как прекарвате.

- Добре сме, забавно ни е и на двамата. Опознахме се и така..

- Радвам се, надявам се да не направите нещо нередно.

- Не, мамо.. - исках вече да затворя.

- Добре тогава. След 5 дена ще се върнем. Обичам те, мам..

- Да, да.. Чао и аз те обичам - отегчавах се.

- Прати поздрави на Анабел. Чао. - затвори.

Оставих телефона и се върнах в стаята. Анабел я нямаше. Къде беше отишла? Потърсих я навсякъде, но отново я нямаше. Пак ли беше избягала или се криеше? Толкова много ме вбесяваше. Побърках се с нея. Не стига, че не ми пуска, но и съм отговорен за нея. Обух набързо първите дънки, които намерих и една блуза. Запътих се към вратата. Само щом я намеря ще направя живота 'и черен. Отворих вратата и единственото, което почувствах беше болка преди да падна на земята обгърнат в тъмнина.

Следва продължение