Ти уби сърцето ми

3

* ако историята ви харесва дайте по един вот и коментар*
Докато продължавах да дишам тежко, облегната на вратата реших да изляза. Имаше време до обедната почивка, но просто исках да се махна за секунда. Времето не беше много приятно. Явно щеше да завали. Облякох си светли дънки и тъмен суичър. Спуснах косата си, която се беше накъдрила от кока. Обух си други обувки, които ми бяха удобни и излязох от стаята си. Слязох бързо по стъпалата, надявайки се, че момчето няма да е там. Щом можах да изляза успешно от къщата въздъхнах и минах покрай двора. Вратите се отвориха, а аз излязох извън собствеността на семейство Стайлс. Вървях в една посока. Те живееха малко по-далеч от центъра. Вече почти бях стигнала, но изведнъж усетих малки студени капки да се стичат по повърхността на земята и лицето ми. Заваля. Дъждът беше лек и охлаждащ, но се превърна в порой. Имах чувството, че някой изля кофа пълна с вода върху главата ми. Побързах да се скрия някъде, но облаците нямаше да отминат толкова бързо и реших да се прибирам. Забързах крачката към дома на семейство Стайлс. Изведнъж пред мен се мярна колата на Хари. Само те можеха да си позволят толкова скъпа кола. Момчето караше бавно и аз пребягах до колата, но тогава той ускори скоростта. Нарочно ли го направи? Тичах след колата, като някой идиот, карайки го да спре. Хари най-накрая спря, а аз се доближих подгизнала от дъжда до колата.

- Какво искаш? - отвори прозореца на вратата от другата страна.

- Ще ме закарате ли до имението?

- Да не си излизала, а и си много си мокра, ще ми измокриш колата - подигра се с мен.

Леко се ядосах, но трябваше да се помоля.

- Моля..

- ..Добре, но ми дължиш услуга, защото колата е нова.

А когато си мие колата не я ли мокри? Почувствах се толкова глупаво. Качих се в колата. Седнах на предната седалка до шофьорското място. Хари ме изчака. След като си сложих колана той натисна педала и колата 'излетя' напред по шосето. Аз само гледах през прозореца и не обелвах думичка. Колата спря, но не пред имението, а пред някакъв бар.

- Какво става? Защо спряхме? - попитах аз и го погледнах.

- Не си мислиш, че ще си хабя газта, за да те закарам до дома и пак да се върна, нали? - засмя се той - Когато се прибера и ти ще се прибереш - единственото, което чух след като той излезе от колата.